Вълци - териториално поведение

   Вълците са силно териториални животни и нормално контролират територии, доста по-големи от реално необходимите им за оцеляване, което се прави за да се осигури стабилен приток на плячка. Размерът на територията им зависи от количествата налична плячка: при повече ресурс територията на глутницата е по-малка. Глутниците се движат постоянно в търсене на плячка, покривайки грубо 9% от териториите си (средно 25 км/ден, или 15 мили/ден). Ядрото на обитаваната територия е около 35 кв.км., в което прекарват 50% от времето си. Гъстотата на плячката нормално е доста по-голяма в периферията и околностите на територията на глутницата. Въпреки това, вълците обикновено избягват лов по периферията на "владенията" си, освен в крайни случаи, породени от тежки сблъсъци със съседни глутници. Размерът на териториите може да се увеличи, когато малките достигнат 6-месечна възраст, като на тази възраст достигат хранителните потребности на възрастните. Най-малката записана територия е била притежание на 6 вълка в североизточен Минесота, простирала се е на 33 кв.км. Най-голямата - на 10 животни в Аляска, обхващаща 6272 кв.км. На някои места вълците може да сменят териториите си, следвайки миграцията на плячката си.

Вълци - комуникация

   Език на тялото.
   Ортостатичната (в изправено положение) комуникация е съставена от вариращи лицеви изражения, положения на тялото и опашката, и пилоерекция. Агресивните или себе-утвърждаващите вълци се характеризират с бавни и преднамерени движения, висока, изправена стойка и настръхнала козина по врата и гърба, докато подчиняваните снижават походката си, изглаждат козината си и свиват уши и опашка. Когато размножаващите се мъжкари се сблъскат с подчинени членове на семейството, може да се вторачат в тях с максимално изправено тяло и опашка, разположена хоризонтално по продължение на гръбнака. Подопашните жлези могат да играят роля при изразяването на агресия, като биещите се вълци повдигат основата на опашката си и отпускат върха й, с което позиционират подопашните си жлези максимално високо.

Вълча галерия :)

Вълци - социална структура

   В популярната литература вълчите глутници често са описвани като социални структури със стриктна йерархия, с една доминантна размножаваща се алфа-двойка, която достига и отбранява статуса си с боеве. Алфа-двойката е последвана от бета-вълци, а с най-нисък ранг са омега-вълците, които в най-голяма степен допринасят за агресивността на глутницата.

Вълци - съвременни подвидове

   Забелязва се дивергенция в две посоки в рамките на вида, формирала и формираща се поради големите различия в климата. Забелязват се две главни направления: