tag:blogger.com,1999:blog-78535464696566194242024-03-02T17:47:23.562-08:00TerraCarnivorusUnknownnoreply@blogger.comBlogger20125tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-1891386285662652222013-10-23T04:18:00.000-07:002013-10-23T04:18:27.602-07:00Panthera tigris - еволюция и подвидове<b> Еволюция на вида.</b><br />
Най-старите останки от тигроподобна котка са на <i>Panthera palaeosinensis</i>, намерени в Китай и на о-в Джава. Датирани са на около 2 млн. г. , в началото на Плейстоцен, и са били по-малки от съвременните тигри. Най-ранните фосили на истински тигри са намерени на о-в Джава, на възраст 1.6-1.8 млн. г. Останки от ранния и среден Плейстоцен са открити в Китай и на о-в Суматра. Подвид, наречен Тринилски тигър (<i>Panthera tigris trinilensis</i>) живял преди 1.2 млн. г. и е познат от фосили, намерени около Тринил, о-в Джава.<br />
<a name='more'></a><br />
Първоначално тигрите достигат Индия и северна Азия в късния Плейстоцен, стигайки на изток до Берингия (без да преминават на американския континент, обаче), Япония и Сахалин. Японските фосили показват, че местните тигри са по-малки от тези на континента. Това вероятно се дължи на явлението, при което размерът на тялото корелира с пространството, в което живее вида, или на наличието на плячка. До Холоцен тигри са обитавали също Борнео и о-в Палауан във Филипинския архипелаг.<br />
<b> Подвидове.</b><br />
Известни са 9 подвида на тигъра, като 3 от тях са изчезнали вече. Териториите, обитавани от тях в миналото, включващи Бангладеш, Афганистан, Иран, Сибир, Индия, Китай и югоизточна Азия (вкл. индонезийските острови) са силно намалени в днешно време.<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/58/Tiger_distribution3.PNG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/58/Tiger_distribution3.PNG" /></a></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: left;">
<b>Бенгалски тигър (<i>Panthera tigris tigris</i>)</b></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: left;">
Известен още като индийски тигър, живее в Индия, Бутан, Непал и Бангладеш. Най-често срещаният подвид, с популация, наброяваща под 2500 възрастни индивида. През 2011 популацията им е наброявала 1520-1909 в Индия, 440 в Бангладеш, 155 в Непал и 75 в Бутан. Обитава алувиални тревни съобщества, субтропически и тропически гори, т.нар. "протрити гори" (scrub forests), влажни и сухи широколистни гори и мангрови гори. Мъжките бенгалски тигри са с дължина, включително опашката, 270-310 см, докато женските са в диапазон 240-265 см. Мъжките тежат нормално 180-260 кг , а женските - 100 до 160 кг. Счита се, че в северна Индия и Непал тигрите са със средно по-големи размери, като мъжките често достигат 235 кг. </div>
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgs8nybLWBXnfAltWcvbKdoOWw0uPq1cWeREvFNHz3Cm8S8_n6vA5N9WOrVZC6TuI0DSo5gXNTZwON8Rjq6QEG-edwtQ4OCj29mXffW1u0xjHPYRtL3ldKco9dcQagpz0SigthTJXV9HrzO/s1600/Tiger_in_Ranthambhore.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" height="427" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgs8nybLWBXnfAltWcvbKdoOWw0uPq1cWeREvFNHz3Cm8S8_n6vA5N9WOrVZC6TuI0DSo5gXNTZwON8Rjq6QEG-edwtQ4OCj29mXffW1u0xjHPYRtL3ldKco9dcQagpz0SigthTJXV9HrzO/s640/Tiger_in_Ranthambhore.jpg" width="640" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Бенгалски тигър</td></tr>
</tbody></table>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: left;">
<b>Индокитайски тигър (<i>Panthera tigris corbetti</i>)</b></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: left;">
<b> </b>Наричан още "тигър на Корбет", обитава Камбоджа, Китай, Лаос, Бурма, Тайланд и Виетнам. Подвидът е малко по-дребен от бенгалският тигър, достигайки средно 150-195кг при мъжките, женските варират между 100 и 130 кг. Техни предпочитани местообитания са горите в планински и хълмисти региони. Счита се, че са останали около 350 индивида, които са застрашени от бракониерство, избиване на естествената им плячка и унищожаването на естествените им местообитания. </div>
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEilC5_EMaRwAhQmbs4nRMLJ4RjsM31T0d6ML7MiUO2NWLiePJUKGtCQHdmexwRQYw7hI66e_pCcMzKP_YkkAqS-76NZWsxTGdPdAjt25VRlfqj0RqPSksfhlfO1o7_HwA7s4o4J2RpG3V0_/s1600/Tiger_032.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" height="436" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEilC5_EMaRwAhQmbs4nRMLJ4RjsM31T0d6ML7MiUO2NWLiePJUKGtCQHdmexwRQYw7hI66e_pCcMzKP_YkkAqS-76NZWsxTGdPdAjt25VRlfqj0RqPSksfhlfO1o7_HwA7s4o4J2RpG3V0_/s640/Tiger_032.jpg" width="640" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Индокитайски тигър</td></tr>
</tbody></table>
<div>
<b> Малайски тигър (<i>P. t. jacksoni</i>)</b><br />
<b> </b> Счита се за отделен подвид от 2004-та насам, обитава изключително Малайския полуостров. Популацията им в диво състояние наброява около 500 индивида. Това е най-малкият от континенталните подвидове, мъжките са със средно тегло 120 кг, женските - около 100кг.<br />
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhQ4X80j2-Mykoz6B5LQpZ_CUSF5j9Gl20m_6_mvZ2o1iPShhkXGMSwo8fBPnqP5iitsB63nVJm-QhWlp9o8NK-RnIEWv1v30C3joPSTRdCsFIruizkNzFhQOkbEJx-eiT6rTdoUDiMbsYA/s1600/Tiger_in_the_water.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" height="514" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhQ4X80j2-Mykoz6B5LQpZ_CUSF5j9Gl20m_6_mvZ2o1iPShhkXGMSwo8fBPnqP5iitsB63nVJm-QhWlp9o8NK-RnIEWv1v30C3joPSTRdCsFIruizkNzFhQOkbEJx-eiT6rTdoUDiMbsYA/s640/Tiger_in_the_water.jpg" width="640" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Малайски тигър</td></tr>
</tbody></table>
<b> Суматрански тигър (<i>P. t. sumatrae</i>) </b></div>
Това е практически най-дребният подвид, среща се на о-в Суматра. Мъжките са с тегло 100-140 кг, женските са в границите 75-110кг. Тези им размери са еволюционно приспособление към гъстите гори и сравнително по-дребната плячка на острова, която трудно би изхранвала по-едри хищници. Популацията им наброява между 400 и 500 екземпляра, срещани най-вече в националните паркове. Генетични изследвания показват, че този подвид има някои уникални генетични маркери и показва най-голям потенциал за формиране на нов вид. Стига да не изчезне поради бракониерство и унищожаване на местообитанията му.<br />
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjK3nZjMgNFL4GQXhRHKN3vkUJeDmLLlcjn9ELj2KuPxwN51YBPRhQNyZJIoDTS0kdb6n_TU_1R7c1aNiTrPp6Yv3IchVy-q0-sWODvVqmG_2rGI1VqBxTPzN_ptBT8Bz5FYJZfJ3_OduOi/s1600/Panthera_tigris_sumatran_subspecies.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" height="480" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjK3nZjMgNFL4GQXhRHKN3vkUJeDmLLlcjn9ELj2KuPxwN51YBPRhQNyZJIoDTS0kdb6n_TU_1R7c1aNiTrPp6Yv3IchVy-q0-sWODvVqmG_2rGI1VqBxTPzN_ptBT8Bz5FYJZfJ3_OduOi/s640/Panthera_tigris_sumatran_subspecies.jpg" width="640" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Суматрански тигър</td></tr>
</tbody></table>
<b> Сибирски тигър (<i>P. t. altaica</i>)</b><br />
<b> </b>Познат още като амурски тигър, обитава далечните източни краища на Сибир - Приморски Край и Карабовски Край, Русия. Счита се за един от най-едрите представители на семейство <b style="font-style: italic;">Felidae </b>(котки), женските са дълги средно 160-180 см, мъжките варират между 190 и 230 см, плюс опашка от 60 до 110см. Възрастните мъжки обикновено тежат между 180 и 300 кг (средно 227 кг), а женските от 100 до 167 кг. Най-тежкият записан сибирски тигър тежал 384кг, но има съмнения относно достоверността на този запис. През 2005а е имало популация от 331-393 сибирски тигъра, 250 които полово зрели възрастни. Козината им е гъста, с по-бледо златисто оцветяване и само няколко тъмни ивици.<br />
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiy9AKKU0gENwscZJeixLPEQq8pTJDyTd_MZlwUe_fGDGGtuzJ1cZo1tacTFlgHtT-STn0lKbzp5cTWG7i5fIvJsKV671GwaYxcXlcNT2lOTk4AHjsDBV0ffPX3198jAYA6CVFirsXw2WWr/s1600/Siberian_Tiger_sf.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" height="426" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiy9AKKU0gENwscZJeixLPEQq8pTJDyTd_MZlwUe_fGDGGtuzJ1cZo1tacTFlgHtT-STn0lKbzp5cTWG7i5fIvJsKV671GwaYxcXlcNT2lOTk4AHjsDBV0ffPX3198jAYA6CVFirsXw2WWr/s640/Siberian_Tiger_sf.jpg" width="640" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Сибирски тигър</td></tr>
</tbody></table>
<b> Южнокитайски тигър (<i>P. t. amoyensis</i>)</b><br />
Това е най-застрашеният от изчезване подвид, като е едно от 10-те най-застрашени животни в света. Дължината му варира между 2.2 и 2.6 м, мъжките тежат от 127 до 177 кг, докато женските са между 100 и 118кг. Всичките 59 индивида в днешно време са в плен по зоопаркове и градини, като в диво състояние не е засичан от няколко десетилетия и е много възможно тези 59 екземпляра да са единствените останали. Те са потомци на само 6 животни, т.е. генетичното разнообразие, необходимо за поддържането на даден подвид е по-скоро недостатъчно и вероятността за генетични израждания е твърде висока. <br />
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgTx_gUFbNHdM8FrMU9ueWtXjzri7_gnSDZzwQictW4pWvNLuiKj7tjNKRYm0zIVhjysmH9tHbCM6zu-zK3zr0STiaAJ0-NlS-ZWX3zsVvuIr1WcLNa6hKohm01MO5x_GZhWQNEy7BZ0Dwd/s1600/2012_Suedchinesischer_Tiger.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" height="498" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgTx_gUFbNHdM8FrMU9ueWtXjzri7_gnSDZzwQictW4pWvNLuiKj7tjNKRYm0zIVhjysmH9tHbCM6zu-zK3zr0STiaAJ0-NlS-ZWX3zsVvuIr1WcLNa6hKohm01MO5x_GZhWQNEy7BZ0Dwd/s640/2012_Suedchinesischer_Tiger.JPG" width="640" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Южнокитайски тигър</td></tr>
</tbody></table>
<b>източник: <a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Tiger" target="_blank">wikipedia</a></b>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-49028180869677064492012-11-05T05:44:00.002-08:002013-10-23T03:04:52.401-07:00Panthera tigris - общ преглед<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/62/Panthera_tigris_sumatran_subspecies.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img alt="Panthera tigris" border="0" height="480" src="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/62/Panthera_tigris_sumatran_subspecies.jpg" title="тигър" width="640" /></a></div>
<br />
Тигърът е най-едрият хищник от семейството на котките, достигащ 3.3м дължина и тегло до 306 кг. Това е третият по големина сухоземен хищник, изпреварен по размери само от бялата и кафявата мечки. Най-отличителната му черта е черните райета на червеникаво-оранжева козина, с по-светла долна страна. Има изключително здрави зъби, като кучешките (малко иронично) зъби са най-дълги измежду живите котешки видове - средно 74.5 мм дължина, като достигат до 90 мм. В зоологическите градини живеят средно 20-26г., което най-вероятно е продължителността на живота им в диво състояние. Те са териториални и главно единаци, но все пак социални животни, често изискващи огромни територии за местообитание, които да подсигурят нужната за оцеляването им плячка. Това, в комбинация с факта, че са коренни обитатели на някои от вече най-населените места на земята, предизвиква сериозен конфликт с хората.<br />
<a name='more'></a><br />
Някога тигрите обитавали големи площи в Азия, от Турция на запад до най-източния бряг на Русия. През последните 100 години те губят 93% от териториите, които са обитавали някога. Прогонени са от югозападна и централна Азия, от островите Джава и Бали, и от големи региони в югоизточна и източна Азия. Днес територията им обхваща сибирската тайга, и някои тропически райони, главно в Индия. Съществуващите днес 6 подвида са класифицирани като "застрашени" от IUCN.Световната им популация в диво състояние е сведена до под 4000 индивида, като в началото на 20-и век е била около 100 000. Повечето съвременни популации са малки и са отделени една от друга. Главните причини за резкия спад са унищожаването и разпокъсването на местообитанията им и бракониерството. Площта, която заемат тигрите днес, е по-малко от 1, 184, 911 кв.км., което е с 41% по-малко от територията им в средата на 90-те.<br />
Източник: <b><a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Tiger">Wikipedia</a></b>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-86636602247652253032012-10-26T01:09:00.001-07:002013-10-23T03:05:09.897-07:00Млечна пропаганда Пиша този материал поради станалото популярно напоследък абсурдно "изследване", в което се твърди, че млякото (и казеина в частност) изтеглял калция от костите, понеже създавал кисела среда, т.е. с pH < 7 (7 е средната, неутрална стойност на pH, при pH < 7 средата се счита за кисела, а при pH > 7 - алкална; човешкият организъм се стреми да поддържа неутрално pH, като само в стомаха се поддържа по-ниско, кисело pH, защото някои ензими изискват такава среда за действието си;). В следващите няколко реда ще се опитам да обясня защо това твърдение е абсурдно.<br />
<a name='more'></a><br />
1. Костите, грубо казано, са изградени от калциев фосфат, калциев карбонат и калциеви соли като цяло. В млякото калция се намира под формата на ядра от калциев фосфат, които са обвити с белтъчни обвивки (за повече инфо относно състава на млякото - <a href="http://terracarnivorus.blogspot.com/2012/06/blog-post_12.html" style="font-weight: bold;">тук</a> ). По коя логика едно и също съединение ще измества и разрушава само себе си?<br />
2. Млякото е с приблизително неутрално pH, при консумацията му от човека навлиза в силно киселата среда в стомаха (по спомен от студентските години, pH = 3-4 в стомаха). Как става така, че неутралното откъм киселинно-алкална реакция мляко променя киселинността в костите?!? Аминокиселините на белтъците, които обвиват калциевите ядра, също носят, макар и слаб, "киселинен" заряд, може би трябва да спрем да ядем каквито и да било белтъци/протеини, за да поддържаме неутрално pH??<br />
3. Костната тъкан подлежи на постоянно разграждане, за което са отговорни клетки, наречени остеокласти, и на постоянно обновяване, което се дължи на други клетки, наречени остеобласти. Това е ПОСТОЯНЕН процес на разрушаване и регенерация на костната тъкан, който се регулира от организма и при недостиг на калциеви йони в организма остеокластите засилват дейността си и осигуряват необходимия калций за сметка на костната тъкан. Така при хронична липса на калций човек рискува намаляване на плътността на костите. Какви други функции има калция в организма? На калциеви атоми дължим мускулното съкращение, участва в буферни съединения (поддържащи неутрално pH), функционира като ко-фактор при някои ензими, и много други.<br />
4. Източници на калций за човека са основно млякото и млечните продукти, месо... Някои растения също служат като източници на калций, но не могат да бъдат считани за основни, тъй като растителната клетка е обвита в целулоза, а както всички знаем - човекът не е преживно животно (макар че някои хора с поведението си много напомнят на тях...) и не може да се справи с целулозата.<br />
5. Не на последно място, от чисто практическа гледна точка, ако твърдението, че млякото изтегля калция от костите беше вярно, в момента трябваше да съм в гипсово корито, понеже редовно консумирам млечни продукти.<br />
<br />
Моето уважение към веганите и техния личен избор за начин на живот, но прибягването до манипулативно представяне на данни и откровено измамна пропаганда не им прави чест. С тях можем да си стиснем ръцете около идеята, че вредата идва от замърсяването на околната среда, хормоните и лекарствата, с които блъскат животните. Толкова. Млякото само по себе си НЕ Е вредно. Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-76544461263562147692012-10-25T02:39:00.000-07:002013-10-23T03:05:22.184-07:00Brachypelma smithi<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7b/Brachypelma_smithi_2009_G09.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="512" src="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7b/Brachypelma_smithi_2009_G09.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
Видът е по-известен като <b>Мексиканска Червеноколенеста Тарантула</b>, това е една от най-разпространените тарантули като домашни любимци. Идва от северните склонове на планините Sierra Madre Occidental и Sierra Madre del Sur в южните части на Мексико. Това е един от най-едрите видове паякообразни, и като повечето тарантули има дълъг живот.<br />
<a name='more'></a><br />
<b> Описание.</b><br />
Възрастната тарантула има тъмно-оцветено тяло, с оранжеви петна на ставите, като втория сегмент на краката (т.нар. "трохантер") е оранжево-червен. След смяната на екзоскелета цветовете стават по-ярки, като тъмните места стават почти черни, а оранжево-червените отиват към ярко-червени.<br />
Зряла женска достига размери от около 4 инча (10см.), а краката й се разпростират на 6 инча (15см) и маса от 15гр. Двата пола са със сходни размери, като мъжкия обикновено има малко по-малко тяло и по-дълги крака, което го прави по-лек от женската.<br />
Този вид тарантула нараства бавно и съзрява сравнително късно, продължителността на живота им може да достигне 30г.<br />
<b> Линеене.</b><br />
Като всички тарантули, Brachypelma smithi трябва да премине неколкократно през процес на смяна на обвивката по време на растежа си. Линеенето има няколко цели, като обновяване на външната обвивка на тялото и замяна на липсващи придатъци. Тъй като екзо-скелета не е разтеглив, той трябва да бъде заменен с нов отвътре. Представителите на надразред <b>Mygalomorphae</b> могат да регенерират загубени придатъци (крайници, челюсти, антени и пр.) постепенно, с всяко успешно линеене. Преди линеене паякът става муден и спира да се храни, за да съхрани колкото се може повече енергия. Коремната област потъмнява и губи окосмяване, и се подува. Това е новия екзо-скелет, напиращ под стария. Обикновено паякът се обръща по гръб и остава в тази позиция няколко часа, докато линее. След завършване на линеенето тарантулата не яде 2 или повече дни, тъй като зъбите й са още меки и като част от екзо-скелета се намират сред останалата обвивка. Целият процес отнема по-малко от 24 часа и оставя тарантулата с лъскава, влажна обвивка на мястото на старата, избледняла обвивка.<br />
<b> Поведение.</b><br />
<b> </b>Както повечето тарантули от Америка, те ще започнат да изритват уртикарни косъмчета от корема, гърба и краката си, ако са обезпокоени, вместо хапане. Те са само леко отровни за хората и се смятат за изключително схватливи. Ухапванията им предизвикват слаби алергии, които обаче могат да се засилят при няколко последователни ухапвания.<br />
Те издълбават дупки в почвата, които ги защитават от хищници, и им дава възможност да правят засади на преминаващата наблизо плячка. Женските прекарват по-голямата част от живота си в бърлогата. Дупките са разположени в или недалеко от растителност и се състоят от един вход с тунел, водещ до една или две камери. Входът е само малко по-голям от размера на тялото на паяка. Тунелът, обикновено около трикратно по-дълъг от крака на тарантулата, води до камера, която е достатъчно голяма за безопасната смяна на екзо-скелета на паяка. Малко по-надолу в бърлогата, чрез по-къс тунел се намира по-голяма камера, където паякът почива или яде плячката си. Когато тарантулата се нуждае от уединение, например при линеене или снасяне на яйца, входа се запечатва с коприна, понякога примесена с пръст и листа.<br />
<b> Местообитания.</b><br />
Естествената им среда е широколистните тропическите гори в хълмистата югозападна част на Мексико, особено в Колима и Гереро. През 1985 г. са обявени за застрашен вид, тъй като много неопитомени екземпляри са хванати и насочени към пазара за домашни любимци. Намаляването в размера на популацията се дължи до голяма степен на износа извън Мексико. Износът обаче не е единствената заплаха, някои от местните хора са започнали системно да убиват тези паяци чрез употребата на пестициди, наливат бензин в дупките им или просто убиват мигриращите паяци чисто механично. Причините за тези действия изглежда се дължат на суеверен страх от B. smithi и сродни видове, породени от местната митология. Поради тези причини съществуването на вида в дивата природа изглежда несигурно. Видът все пак е развъждан успешно в плен, което го прави лесно достъпен на пазара за домашни любимци.<br />
<br />
<b>Източник: <a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Brachypelma_smithi">Wikipedia</a></b>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-33456807828585104202012-10-19T03:24:00.001-07:002013-10-23T03:05:33.137-07:00Доместициране на вълка и произход на домашните кучета Доместицирането на сивия вълк от човека, което довежда до появата на кучето, започва преди няколко десетки хиляди години. Генетичните и археологически доказателства показват, че хората са доместицирали вълците едновременно на повече от едно места, като съвременното родословие на Canis lupus familiaris започва преди около 15 000 г.<br />
<a name='more'></a><br />
Доместицираните вълци осигурили на ранните хора кучета-пазачи, източник на храна, кожа, и товарни животни. Процесът продължава и в днешно време посредством изкуствена селекция и кръстосване между породите за създаване на нови породи кучета.<br />
<b> Родословие. </b><br />
Най-ранните фосилни хищници, които със сигурност могат да бъдат свързани с канидите (вълци, лисици и кучета), са еоценските Миациди отпреди 56-38 млн.г. От миацидите еволюирали котко-подобните (Feloidea) и куче-подобните (Canoidea) хищни бозайници. Каноидната линия довела от Mesocyon (с размерите на койот) през Олигоценския период (преди 38-24млн.г.) до появата на лисицо-подобен Leptocyon и вълко-подобен Tomarctus, които населявали Северна Америка до преди 10 млн.г.<br />
Canis lepophagus - малък, тесночерепен, северноамерикански канид, води до появата на първите същински вълци преди около 2 млн.г. (към края на Плиоцен и началото на Плейстоцен), като C. priscolatrans, който еволюира в C. etruscus, последван от C. mosbachensis и като краен резултат от тази еволюционна линия в днешно време наблюдаваме C. lupus. Т.е. сив вълк, пряк предшественик на домашното куче.<br />
<b> Доместициране.</b><br />
Как точно се е случило доместицирането на сивия вълк не е напълно ясно, но има няколко теории за това.<br />
<b> Осиновени малки вълчета.</b><br />
<b> </b>Изследванията показват, че вълчета, взети в ранна възраст и отгледани сред хората, са лесно опитомявани и социализирани. При поне едно изследване е демонстрирано, че възрастни вълци също могат да бъдат социализирани успешно. Все пак, според повечето изследвания ако малките преминат възраст от 21 дни, процесът по социализирането им става много времеемък и с по-редки успехи.<br />
Много учени вярват, че хората в миналото "осиновявали" малки вълчета и ги отглеждали заедно със своите деца. При достигане на полова зрелост тези "осиновени" животни започнали да се кръстосват помежду си и така са се появили първите вълкоподобни питомни домашни животни, които с течение на времето и поколенията се превърнали в кучета.<br />
<b> Самодоместициране /заради източник на храна/</b><br />
Според тази теория ранните вълци вероятно са били привлечени от хранителните остатъци покрай човешките лагери. Др. Реймънд Копингър (Raymond Coppinger) от Колежа в Хемпшир (Hampshire College) счита, че тези вълци, които са били успешни във взаимодействието с хората , биха предали това си качество на поколението си, евентуално създавайки вълци с повишена вероятност за доместициране. "Най-социалните и най-малко страхуващите се" вълци са били тези, които са се задържали покрай човешките селища и лагери, създавайки постепенно съвременното домашно куче.<br />
Копингър счита, че поведенческа характеристика, наречена "дистанция на полета", е била решаваща за превръщането на дивия вълк в предците на съвременните кучета. Тази характеристика представлява минималното разстояние, на което диво животно би допуснало да се приближи човек (или всичко, възприемано като опасност), преди да избяга. Животни с по-къса "дистанция на полета" дори биха се хранили с хора в близост. Това поведение вероятно е било предавано на следващите поколения и усилвано, благодарение на което се появяват животни с голям толеранс спрямо хората.<br />
Хипотетично, вълчите популации се разделили на две групи - ориентираните към човешките селища "боклучари" и глутниците на ловците. Следващата фаза не е дефинирана, но селекцията от страна на хората най-вероятно е задълбочила дивергенцията (раздалечаването) на двете популации и оформянето на подвида C.l. familiaris.<br />
<br />
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/52/Wolfdogtracks.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" height="400" src="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/52/Wolfdogtracks.jpg" width="275" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Съпоставка между кучешки и вълчи следи</td></tr>
</tbody></table>
<br />
<b> Археологически данни</b><br />
Археолозите датират най-ранното известно опитомяване на 30 000г. пр.н.е. Други доказателства сочат, че първите кучета са се появили в югоизточна Азия.<br />
Поради трудността на установяването на структурни различия в костите, особено ценена е идентификацията на домашните кучета посредством културни доказателства. Вероятно най-ранното ясно доказателство за тази доместикация е първото куче, намерено погребано заедно с човек преди 12 000г. в Палестина, също и погребален комплекс в Германия, наречен Бон-Оберкасел (Bonn-Oberkassel) със съвместни човешки и кучешки погребения, датирани отпреди 14 000г.<br />
През 2008г. е проведено повторно изследване на кости, открити през 19-и век в пещерата Гойе (Goyet cave) в Белгия, показва останките на 31 700г., голямо и силно животно, което се е хранило със северни елени, волове и коне. Това куче е част от <a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Aurignacian_culture" target="_blank">Ауригнацианската култура</a>, на която принадлежи изкуството от пещерата Chauvet.<br />
През 2010г. са открити останки от домашно куче, датирани на 33 000г., в планината Алтай, южен Сибир. През 2011 е открит скелет на 26 до 27 000г. в Чехия. Било е погребано с кокал от мамут в устата си, вероятно с ритуална цел, да съпровожда кучето в задгробния живот.<br />
<br />
Източник: <a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Origin_of_the_domestic_dog" target="_blank">Wikipedia</a>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-34515279026103985092012-07-16T12:27:00.002-07:002013-10-23T03:05:45.999-07:00Протеини - функции Основен фундамент в храненето на хищника е набавянето протеини, посредством улова на други животни. Защо? Какво прави протеините толкова важни за хищника, и въобще за живата природа? В следващите редове ще опиша основните им функции, което вярвам ще отговори на тези два въпроса.<br />
<a name='more'></a><br />
<b> Имунна функция. </b><br />
Антителата по същество са протеини, ангажирани със защитата на тялото от антигени (външни за организма вещества и агенти). Един от начините, по които го правят, е чрез имобилизирането на антигените, което позволява на белите кръвни телца да ги унищожат.<br />
<b> Съкратими белтъци (двигателна функция). </b><br />
Основни примери за такива са актин и миозин, посредством които се осъществява мускулното съкращение и преместването на тялото в пространството, функционирането на сърцето, функциите на гладката мускулатура (перисталтика, маточни контракции, периферно кръвообращение, и много други).<br />
<b> Ензимна (катализаторна) функция.</b><br />
Това са, грубо казано, протеините, които осъществяват биохимичните процеси и реакции в тялото ни и в живата природа по принцип. Наричани са биокатализатори, тъй като ускоряват многократно биохимичните реакции. Например: ДНК-полимераза е ензим, който синтезира дезоксирибонуклеиновите киселини, съкратено ДНК, които съхраняват наследствеността на всеки един от нас. Лактазата е ензим, който разгражда млечната захар (лактоза) и я разделя на галактоза и глюкоза. Инвертазата е ензим, който разгражда захарозата до глюкоза и фруктоза и благодарение главно на него се получава мед (около 80% от сухото вещество в пчелния мед е инвертирана захар, т.е. 40% глюкоза и 40% фруктоза). Пепсинът е храносмилателен ензим, който действа в стомаха и разгражда протеините до по-прости такива. Може да се каже, че ензимите са с основна роля в поддържането на метаболизма активен<br />
<b> Хормонална функция.</b><br />
Това са "протеини-съобщители", по-точно протеинови производни, които регулират дадена физиологична функция или процес в организма. Инсулинът например регулира нивата на кръвната захар, соматотропинът е растежен хормон, който стимулира растежа на тялото, и също така стимулира и натрупването на мускулна маса. Важно е да се отбележи, че има хормони, които не са с протеинов произход, например кортикостероидните хормони, които са производни на холестерола.<br />
<b> Структурна функция.</b><br />
Това са главно фиброзни, жилави протеини. Кератинът подсилва защитни покрития като коса, нокти, пера, рога и пр. Колагените поддържат структурата на съединителните тъкани, например в сухожилия и свръзки. Също така, на клетъчно ниво протеини участват в структурирането на клетъчната мембрана и вътреклетъчните мембрани, поддържане структурата на нуклеиновите киселини (най-ниското ниво на организация на ДНК е на практика протеинова глобула/топка/, обвита в нуклеиновата киселина), и много други.<br />
<b> Запасна функция.</b><br />
Играят ролята на депа за аминокиселини. Такива са овалбуминът (яйчен белтък) и казеинът (млечен белтък).<br />
<b> Транспортна функция.</b><br />
Това са протеини, които пренасят дадено вещество от една до друга точка на организма, също и навътре и навън от клетката, както и в рамките на самата клетка. Хемоглобинът в еритроцитите например пренася кислород от белите дробове към останалите тъкани, органи и клетки на организма. Цитохромите са протеини, опериращи във вътрешните мембрани на митохондриите. Функцията им се изразява в преноса на електрони в т.нар. "електрон-транспортни вериги" при биологичното окисление.<br />
<br />
Темата е обширна и настоящият материал не претендира да я изчерпва напълно. Целта е създаване на една обобщена представа и запознаване с основните функции на протеините, с идеята да се разбере /както споменах в началото/ защо са толкова необходими на организма.<br />
<br />
Източник: <b><a href="http://biology.about.com/">http://biology.about.com/</a></b> , също и мои спомени от следването.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-88755320937021783652012-07-06T02:50:00.000-07:002013-10-23T03:05:57.421-07:00Основни храни с животински произход - месо Когато говорим за месо, в болшинството случаи става въпрос за скелетна мускулна тъкан. В този пост ще бъде засегната микро-структурата на мускулатурата, типовете мускулна тъкан, функции, веществата, които предоставя на хищника.<br />
<a name='more'></a><br />
<b> Микро-структура.</b><br />
Мускулът е съставен главно от мускулни клетки, наречени миоцити. В тях има миофибрили (наричани още мускулни фибрили), които са изградени от дълги нишковидни протеинови молекули, като актин, миозин, титин и други помощни молекули, които ги държат събрани заедно. Миофибрилите са изградени от тънки (актинови) и по-плътни и дебели(миозинови) молекули, като мускулното съкращение се осъществява чрез приплъзване на актиновите и миозиновите молекули една спрямо друга. Тези два типа мускулни протеини са организирани в секции, наречени саркомери.<br />
<br />
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6e/Sarcomere.svg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" height="492" src="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6e/Sarcomere.svg" width="640" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span style="font-size: small;"><b>Саркомер</b></span></td></tr>
</tbody></table>
<br />
Миоцитите са многоядрени клетки, получени от сливането на множество миобласти (грубо казано, вид стволови клетки). Отделните мускулни влакна са обградени от ендомизиум (съединителна тъкан, която обвива мускулните влакна и ги изхранва; изградена е от ретикуларни фибри, съдържа също капиляри, нервни окончания и елементи на имунната система). Мускулните фибри се обединяват от перимизиума (вид съединителна тъкан, която обвива мускулните снопчета) в следващото ниво на организация - мускулни снопчета. Снопчетата от своя страна се групират и формират мускула, който е затворен в друг тип съединителна тъкан, наречена епимизиум. Мускулната обвивка се нарича фасция.<br />
<b> Типове мускулна тъкан.</b><br />
Познати са 3 типа мускулна тъкан:<br />
1. Скелетна мускулатура - свързана е със скелета посредством сухожилия, или в по-редки случаи посредством апоневрози, които по същество представляват широки и плоски, богато кръвоснабдени и инервирани сухожилия. Тяхната функция се изразява в придвижване на тялото или части от него в пространството, поддържане на определена стойка. Скелетните мускули се контролират волево, според желанието на използващия ги. Тази мускулна тъкан при възрастен мъж може да достигне до 42% от телесната му маса, при жените този процент е 36. Изградена е от множество успоредни мускулни нишки. Разделя се на няколко подтипа:<br />
1.1. Тип I - бавно окисляема, бавно съкращаема, т.нар. "червена мускулатура" е богата на капиляри, митохондрии и миоглобин, може да носи повече кислород и поддържа аеробна активност.<br />
1.2. Тип II - бързо съкращаема мускулатура, подразделя се от своя страна на 3 типа:<br />
1.2.1. Тип II a - подобно на "червената" мускулатура, богата на митохондрии и капиляри, и изглежда червеникава.<br />
1.2.2. Тип II x (наричана още II d) - има по-малка гъстота на митохондрии и миоглобин, това е най-бързо съкращаемия тип в човешкото тяло. Поддържат само къси, експлозивни анаеробни съкращения, преди мускулното съкращение да стане болезнено (често неправилно приписвано на натрупването на млечна киселина).<br />
1.2.3. Тип II b - анаеробни, гликолитични, "бели" мускулни влакна, още по-бедни на миоглобин и митохондрии, в малки животни като гризачите това е основната "бърза" мускулатура.<br />
2. Гладка мускулатура - открива се по стените на вътрешни органи, като хранопровод, стомах, черва, матка, уретра, бронхи, кръвоносни съдове, и др. Не подлежи на съзнателен контрол и регулира дейности, за които не се замисляме (подпомага кръвообращението, храносмилателния тракт, дишането, и пр.). Съкращенията са продължителни.<br />
3. Сърдечна мускулатура - също се контролира неволево, но като структура е много близка до<br />
скелетната мускулатура, но за разлика от нея е изградена от не-успоредни мускулни нишки, разположени под ъгъл една спрямо друга. Съкращенията са много бързи и чести. Среща се само в сърцето.<br />
<b> Вещества.</b><br />
Всички видове мускулна тъкан са много богати на протеини, съдържащи всички есенциални аминокиселини. Също така е добър източник на цинк, витамин В12, селен, фосфор, ниацин, витамин В6, холин, рибофлавин и желязо. Някои меса са богати на витамин К12, който витамин може да се намери още само в някои ферментирали храни. Има ниско съдържание на въглехидрати в месото, а мастното съдържание може да варира силно според вида и породата на животното, както и според начина на отглеждане и хранене и анатомичната част, от която е взето месото. Дивите животни, като елени, сърни, муфлони, са доста постни, в сравнение с домашните животни.<br />
Червените меса (главно говеждо) са считани за най-здравословни, тъй като са най-богати на хранителни вещества, необходими за растежа и развитието на децата.<br />
Известно преимущество, от гледна точка усвоимостта на веществата, има месото на рибата, тъй като има много по-малко съединителна тъкан, в сравнение с това на бозайниците. Това прави веществата в рибата много по-лесно усвоими.<br />
<br />
<b> Средно хранително съдържание в 110 грама месо</b><br />
<br />
<table class="wikitable" style="background-color: #f9f9f9; border-collapse: collapse; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); color: black; font-family: sans-serif; font-size: 13.333333969116211px; line-height: 18.88888931274414px; margin: 1em;"><tbody>
<tr><th style="background-color: #aaaaff; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">Източник</th><th style="background-color: #ddddff; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;"><b><a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Calorie" style="background-image: none; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; color: #0b0080; text-decoration: none;" title="Calorie">К</a>алории</b></th><th style="background-color: #ddddff; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">Протеини</th><th style="background-color: #ddddff; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">Въглехидрати</th><th style="background-color: #ddddff; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">Мазнини</th></tr>
<tr><th style="background-color: #ccccff; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: left;">Риба</th><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">110–140</td><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">20–25 g</td><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">0 g</td><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">1–5 g</td></tr>
<tr><th style="background-color: #ccccff; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: left;">Пилешки гърди</th><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">160</td><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">28 g</td><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">0 g</td><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">7 g</td></tr>
<tr><th style="background-color: #ccccff; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: left;">Агнешко</th><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">250</td><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">30 g</td><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">0 g</td><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">14 g</td></tr>
<tr><th style="background-color: #ccccff; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: left;">Говеждо (пържола от плешка)</th><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">210</td><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">36 g</td><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">0 g</td><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">7 g</td></tr>
<tr><th style="background-color: #ccccff; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: left;">Говеждо (пържола с кокал)</th><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">450</td><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">25 g</td><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">0 g</td><td style="background-color: white; background-position: initial initial; background-repeat: initial initial; border: 1px solid rgb(170, 170, 170); padding: 0.2em; text-align: center;">35 g</td></tr>
</tbody></table>
<br />
<br />
Източник: <b>Wikipedia</b>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-50376315974801118222012-06-22T01:56:00.000-07:002013-10-23T03:06:22.578-07:00Вълци - репродуктивно поведение В зони с ниска плътност на популациите, вълците са главно моногамни. Брачните двойки съществуват до живот, освен ако единия от двамата не умре. След смъртта на единия от двамата, двойката се попълва бързо. Имайки предвид, че мъжките често доминират във всяка наблюдавана популация, женските без партньор са рядкост. Има и случаи на полигамия, но те са главно при вълци в плен. Възрастта на първото размножаване при вълците зависи до голяма степен от факторите на околната среда, когато храната е в изобилие, или, когато популацията на вълците е тежко управлявана, вълчиците може да родят малки при по-млада възраст, за да се възползват от новите налични ресурси. За вълците в плен е известно, че започват размножаването си при достигане на 9-10-месечна възраст, докато най-младите записани размножаващи се вълци в дива среда са на 2-годишна възраст. Женските са в състояние да раждат по 1 кучило веднъж годишно. За разлика от койотите, вълците не достигат репродуктивно остаряване (менопауза; отпадане на способността за размножаване с възрастта) преди смъртта си. Инцеста е рядко явление при тях, сношение между животни с роднинска връзка е наблюдавано в Саскечуан и Isle Royale.<br />
<a name='more'></a><br />
Еструсът (разгонване) започва през късната зима, като по-възрастните, раждали няколко пъти женски навлизат в този период с 2-3 седмици по-рано от по-младите. Преди да продължи разгонването, вълчите глутници временно се разреждат/разпадат до приключването на брачния сезон. Когато са готови за чифтосване, женските отместват опашките си на една страна. По време на самото чифтосване, двойката остава в копулативен възел за 5-36 минути. Тъй като еструсът при при вълците продължава само около месец, мъжките не изоставят женските си в търсене на други женски за чифтосване, както правят кучетата. По време на бременността вълчицата се крие в бърлогата, далеч от периферните области на територията на глутницата, където са много вероятни сблъсъци със съседни глутници. Възрастните женски раждат в бърлогата, където са родили предния път, докато по-младите вълчици обикновено раждат в близост до родното си място. Бременността продължава 62-75 дни обикновено, като раждането е в края на пролетта/началото на лятото. Раждат се средно по 5-6 малки в кучило (вълчило? :)) ), кучила с по 14-17 малки се появяват грубо в 1% от времето на съществуване на глутницата. Тенденцията е броят на малките в поколението да се увеличава при изобилна плячка. Вълците имат сравнително едри малки в относително малко кучило, сравнено с други канидни видове. Вълчетата се раждат слепи и глухи, покрити са с мека и къса сивкаво-кафява козина. Тежат 300-500 гр. и започват да виждат след 9-12 дни. Малките излизат от бърлогата за първи път след 3 седмици. На възраст 1.5 месеца те са достатъчно ловки да избегнат опасност. Вълчицата-майка не напуска бърлогата първите няколко седмици, разчитайки на бащата за доставяне на храна. За разлика от майката, бащата не повръща храната на малките, а им носи парчета от плячката. Ако майката умре по време на отбиването, за малките се грижат другите женски в глутницата. Малките започват да ядат твърда храна на възраст 3-4 седмици, като растежа им е най-бърз през първите 4 месеца от живота им. През този период теглото на едно вълче може да се увеличи до 30 пъти.<br />
Репродуктивното поведение при интродуцираните в Йелоустоун вълци е необичайно, като при тях се наблюдават няколко размножаващи се женски, които се чифтосват с единаци, появяващи се на територията на глутницата през размножителния период. Тези т.нар. "вълци Казанова" са млади единаци, които не са успели да създадат своя глутница и да отвоюват своя територия след напускането на родната им глутница. Затова се чифтосват с дъщерите на вече стабилизирани двойки от други глутници. Тези "Казанова вълци" не формират постоянни двойки с женските, с които се чифтосват. Заради изобилието от плячка в Йлоустоун, глутниците могат да си позволят няколко кучила по този модел.<br />
<br />
<b>Източник: Wikipedia</b><br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiTw7nbje5KblLB2n4YtumsRn6sWvjr3Ac1lMAQc5ByAKrTmu9KD6snmJsGPC-v_0SpYt7vmzFj49waUV9_A40mJLxVTr7SKXmQoLdqO-yC_qj9IQW29aCMNoTGHbL25Y-gMSWCI8H4E5Y/s1600/brenders_-_den_mother-wolf_family_premier_edition.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="215" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiTw7nbje5KblLB2n4YtumsRn6sWvjr3Ac1lMAQc5ByAKrTmu9KD6snmJsGPC-v_0SpYt7vmzFj49waUV9_A40mJLxVTr7SKXmQoLdqO-yC_qj9IQW29aCMNoTGHbL25Y-gMSWCI8H4E5Y/s400/brenders_-_den_mother-wolf_family_premier_edition.JPG" width="400" /></a></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://farm4.static.flickr.com/3632/3371109072_d5ee39b1c5.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="272" src="http://farm4.static.flickr.com/3632/3371109072_d5ee39b1c5.jpg" width="400" /></a></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://cdn.c.photoshelter.com/img-get/I0000FYyti4YZzXk/s/600/600/Gray-wolf-mother-with-pup-photo-or-image-MW778.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="266" src="http://cdn.c.photoshelter.com/img-get/I0000FYyti4YZzXk/s/600/600/Gray-wolf-mother-with-pup-photo-or-image-MW778.jpg" width="400" /></a></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.zooborns.com/.a/6a010535647bf3970b0133ee47ae40970b-800wi" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="273" src="http://www.zooborns.com/.a/6a010535647bf3970b0133ee47ae40970b-800wi" width="400" /></a></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<br /></div>
<br />Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-89273713188963583172012-06-12T04:50:00.003-07:002013-10-23T03:06:32.617-07:00Тигър - Panthera tigris Освен голямата ми страст - вълците, може да се каже, че съм фен на кажи-речи всички по-едри хищници. За да няма "обидени", ще направя кратка публикация за следващия хищник в класацията ми - тигърът.<br />
<a name='more'></a><br />
<div>
Това е третият най-едър хищник на сухоземната част на планетата, след полярната и кафявата мечки. На дължина достига 3.3м и тегло до 306кг. Характерни за тях са черни ивици на червеникаво-оранжев фон, притежават изключително яки кучешки зъби, които достигат 74.5-90мм дължина. В зоологическите градини живота им е с продължителност 20-26г., каквато изглежда е продължителността му и в дива среда. Те са единични животни, силно териториални.</div>
<div>
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgHqlegbcY7D4-RdnJ0XJv0Q6NR09uHf2aISWuO8SgVVcUq1P8M2bJhqVRPLVsdcEMVCxQ9H-CnpClzkIaT1CmzVVD649UUoqq-HMwDiUMAVyRMesDkjkKgmsQrva_gct8tjLMG-Pkldtw/s1600/Tiger_panthera_tigris_tigris_Bengal.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="490" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgHqlegbcY7D4-RdnJ0XJv0Q6NR09uHf2aISWuO8SgVVcUq1P8M2bJhqVRPLVsdcEMVCxQ9H-CnpClzkIaT1CmzVVD649UUoqq-HMwDiUMAVyRMesDkjkKgmsQrva_gct8tjLMG-Pkldtw/s640/Tiger_panthera_tigris_tigris_Bengal.jpg" width="640" /></a></div>
<div>
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.ryanphotographic.com/images/JPEGS/Panthera%20tigris%20Siberian%20Tiger%20Flehmen%20response.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="452" src="http://www.ryanphotographic.com/images/JPEGS/Panthera%20tigris%20Siberian%20Tiger%20Flehmen%20response.jpg" width="640" /></a></div>
<div>
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9e/Panthera_tigris_altaica_13_-_Buffalo_Zoo.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="432" src="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9e/Panthera_tigris_altaica_13_-_Buffalo_Zoo.jpg" width="640" /></a></div>
<div>
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://0.tqn.com/d/animals/1/0/R/s/shutterstock_1085277.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="480" src="http://0.tqn.com/d/animals/1/0/R/s/shutterstock_1085277.jpg" width="640" /></a></div>
<div>
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://0.tqn.com/d/animals/1/0/P/s/iStock_000003366153XSmall.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="480" src="http://0.tqn.com/d/animals/1/0/P/s/iStock_000003366153XSmall.jpg" width="640" /></a></div>
<div>
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.sciencephoto.com/image/387585/530wm/Z9340209-Bengal_tiger_Panthera_tigris_with_her_cub-SPL.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="436" src="http://www.sciencephoto.com/image/387585/530wm/Z9340209-Bengal_tiger_Panthera_tigris_with_her_cub-SPL.jpg" width="640" /></a></div>
<div>
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.biolib.cz/IMG/GAL/11678.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="436" src="http://www.biolib.cz/IMG/GAL/11678.jpg" width="640" /></a></div>
<div>
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://colouroflife.files.wordpress.com/2007/10/4th.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="640" src="http://colouroflife.files.wordpress.com/2007/10/4th.jpg" width="512" /></a></div>
<div>
<br /></div>
Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-3628562430565204152012-06-12T04:06:00.000-07:002013-10-23T03:06:42.216-07:00Основни храни с животински произход - мляко Млякото е емулсия или колоид на глобули на млечните мазнини в рамките на флуид на водна основа, която съдържа разтворени въглехидрати и протеиново-минерални агрегати. Тъй като се създава като основен хранителен източник за новороденото, всяка негова съставка има важно значение за подрастващия организъм. Главните му съставки са: липиди/мазнини/, протеини/белтъци/, въглехидрати, минерали, витамини, и разбира се - вода.<br />
<a name='more'></a><br />
<b> Липиди.</b><br />
Първоначално млечните мазнини се секретират под формата на мастна глобула (топка/топче), обградена с мембрана. Всяка мастна глобула е изградена почти изцяло от триацилглицероли, и е обвита в мембрана, която от своя страна се състои от комплексни липиди (като фосфолипидите) заедно с протеините. Протеините служат като емулгатори, които предпазват отделните глобули от слепване, също и предпазват съдържанието им от действието на различни ензими в течната фаза на млякото. Приблизително 97-98% от липидите са триацилглицероли, малки количества ди- и моноацилглицероли, свободен холестерол и негови естери, единични мастни киселини и фосфолипиди също са представени. За разлика от протеините и въглехидратите, мастната композиция варира силно поради генетични, хранителни, и др. различия между видовете.<br />
Мастните глобули варират силно по размер, от 0.2 до 15 микрометра в диаметър, при различните видове. Също така диаметърът им може да варира в рамките на 1 вид, в зависимост от периода/състоянието на животното. В нехомогенизирано краве мляко глобулите имат диаметър средно 2-4 микрометра, и след хомогенизирането стават средно 0.4 микрометра в диаметър. Мастно-разтворимите витамини: А, D, E и K, заедно с есенциални мастни киселини като линолова и линоленова, са намерени сред млечните мазнини.<br />
<b> Протеини.</b><br />
Нормалното краве мляко съдържа 30-35гр протеин на литър, 80% от който са организирани като казеинови мицели. Това са най-големите структури в течната фаза на млякото, представляват агрегати от няколко хиляди молекули, слепени с помощта на наномерни частици калциев фосфат. Всеки казеинов мицел е грубо сферичен и няколко десетки микрометра в диаметър. Има 4 различни типа казеин: αs1-, αs2-, β-, и κ-казеин. Събрани заедно, те съставят 76-86% от масата на протеините в млякото. Повечето казеини са включени в мицелите. Има няколко конкурентни теории относно конкретната структура на мицелите, които обаче споделят една особеност: най-външните слоеве са съставени от К-казеин, излизащ от мицела в заобикалящия го флуид. Тези каппа-казеинови молекули имат отрицателен електрически заряд и, следователно, отблъскват всички други молекули с такъв заряд, поддържайки по този начин мицелът отделен при нормални условия и в стабилна колоидна суспензия в заобикалящия ги колоид на водна основа.<br />
Млякото нормално съдържа и много други протеини, освен казеините, включително ензими. Тези протеини са повече водно-разтворими и не формират големи структури. Тъй като тези протеини остават суспендирани в суроватката, след като казеина коагулира в извара или се пресича, те са общо познати като суроватъчни протеини. Те съставляват около 20% от теглото на протеините в млякото. Лактоглобулините са най-разпространените суроватъчни белтъци.<br />
<b> Соли, минерали и витамини.</b><br />
Млечни соли е традиционното наименование на множеството катиони и аниони в кравето мляко. Калций, магнезий, фосфор, натрий, калий, соли на лимонената киселина и хлор са нормално представени като млечни минерали, и концентрацията им е в границите около 5-40 милимола. Млечните соли силно взаимодействат с казеина, най-вече калциевия фосфат. Млякото е източник и на много витамини: А, B6, B12, C, D, E, K, тиамин, ниацин, биотин, рибофлавин, фолати (производни на фолиевата киселина), пантотенова к-на.<br />
<b> Въглехидрати и други компоненти.</b><br />
Мляко съдържа няколко различни типа въглехидрати, в т.ч. лактоза, галактоза, глюкоза, и други олигозахариди. Лактозата придава сладникавия вкус на млякото, както и приблизително 40% от калориите в млякото. Лактозата е дизахарид, изграден от два монозахарида - глюкоза и галактоза. Сухата лактоза в кравето мляко е 4.8%, което възлиза на грубо 50% от екстракта от обезмаслено мляко. Нивата на лактозата зависят от типа мляко, като другите въглехидрати могат да бъдат в по-високи концентрации от лактозата.<br />
Други компоненти, открити в млякото, са живи бели кръвни телца, жлезисти клетки, различни бактерии и голям брой активни ензими.<br />
<span style="background-color: white; font-family: inherit; line-height: 18px;"><br /></span>
<b>Източник: <a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Milk">Wikipedia</a></b><br />
<span style="background-color: white; font-family: Times, 'Times New Roman', serif; line-height: 18px;"><br /></span>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://taikajuoma.ath.cx/bat/milk.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="387" src="http://taikajuoma.ath.cx/bat/milk.jpg" width="400" /></a></div>
<span style="background-color: white; font-family: Times, 'Times New Roman', serif; line-height: 18px;"><br /></span>Unknownnoreply@blogger.com12tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-79206638588691740172012-06-08T02:42:00.002-07:002013-10-23T03:06:58.931-07:00Вълци - ловни навици Вълците се кооперират при лов, но не са така ефективни, както лъвиците; за разлика от лъвовете, вълците рядко остават в глутницата за повече от 2 години (освен алфа двойката), с оглед на това те имат по-малко време да се научат на колективен лов. За разлика от лъвските прайдове, необходимото количество храна на вълк намалява с намаляване числеността на глутницата. Общо погледнато, единаците или брачните двойки имат по-голям успех в лова от големите глутници. Единаци са били наблюдавани да убиват едра плячка, като лосове и бизони, без чужда помощ. При лов вълците се опитват да прикрият приближаването си към плячката. С копитните стада се опитват да разбият стадото или да изолират едно-две животни от него. Ако ловуваното животно се отбранява ефективно, те или го игнорират, или го сплашват и подтикват да бяга. При преследване на по-дребна плячка ще се опитат да я хванат максимално бързо. С по-едра плячка ловът се удължава, нормално вълците се отказват да преследват след 1-2 км. Най-дългото записано преследване е 21 км, при което вълк преследва елен. Понякога един вълк разсейва стадото с присъствието си, действайки като примамка, докато останалите от глутницата атакуват стадото в гръб. Глутниците ловуват и със засади. Индийски вълци са наблюдавани да преследват стада от газели през долове и дерета, където други вълци лежат в изчакване в дупки, изкопани преди ловуването. Руските вълци организират засади при места за водопой, понякога използват едно и също място няколко пъти. И руските, и северно-американските вълци са наблюдавани да подгонват плячката към лед, пропасти, дерета, склонове и стръмни склонове, с цел да я забавят.<br />
<a name='more'></a><br />
Зрелите вълци избягват да атакуват голямата плячка фронтално, вместо това се фокусират върху страничните и задни части на животното. Убиват големи животни посредством хапане на големи парчета плът главно в перинеалната област (в близост до гениталиите и задните части), причинявайки голяма кръвозагуба. Подобни ухапвания могат да причинят разкъсвания с дължина 10-15см, като средно три подобни ухапвания са достатъчни да повалят едър елен в оптимално здраве. При лов на лос, те предизвикват кървене до смърт чрез ухапвания по мекия му нос. Плячка със среден размер, като сърни и овце, северните вълци убиват чрез захапване на гърлото, няколко нервни пътеки и каротидната артерия, което причинява смъртта на жертвата за няколко секунди до минута. Южните вълци сграбчват животното за врата и го зашеметяват, разлюлявайки рязко главата му и удряйки я в земята. Когато плячката е уязвима и изоставена, вълците може да направят "излишно убийство" (когато даден хищник убие жертвата си без да има реална нужда от това; в някои случаи консумират част от плячката, скриват я като резерва, или просто я изоставят). Такива случаи са чести при домашните животни, но много редки в дива среда. "Излишните" убийства в дива среда се случват главно в късна зима или напролет, когато снегът е необичайно дълбок, което затруднява движението на плячката. Или през периода на правене на бърлога, когато са необходими постоянни доставки на месо за глутницата. Средната по-размери плячка е силно уязвима за тези излишни убийства, тъй като методът на убиването им със захапване на гърлото позволява на вълците бързо да убият едно животно и да нападнат друго. Също така се случва и когато възрастните учат малките да ловуват.<br />
Алфа-двойката главно монополизира храната, за да продължи да създава потомство. Когато храната е оскъдна, това се прави за сметка на останалите членове, особено на малките. Това е в ярък контраст с хранителното поведение на други членове на сем. Canidae, като азиатското диво куче, за които малките са приоритет. Алфа-двойката нормално се хранят първи, тъй като те работят най-много за улова, след това си почиват от дългия лов и оставят останалите да се хранят. След като алфа приключат с храненето, останалите разкъсват трупа на плячката и всеки пренася своята част на място, където да се храни на спокойствие.<br />
<br />
<b><u>Забележка: възможно е снимките да не са подходящи за малки деца!</u></b><br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://i57.photobucket.com/albums/g221/huntwriter/OWOV/wolf_attack3.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="432" src="http://i57.photobucket.com/albums/g221/huntwriter/OWOV/wolf_attack3.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://s1.hubimg.com/u/3455712_f520.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="424" src="http://s1.hubimg.com/u/3455712_f520.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.thelisticles.com/wp-content/uploads/2012/04/mcguirk_ed_wolf_and_prey.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="454" src="http://www.thelisticles.com/wp-content/uploads/2012/04/mcguirk_ed_wolf_and_prey.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<b>Източник: <a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Gray_wolf#Hunting_and_feeding_behaviours">Wikipedia</a></b>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-7001079979159172452012-06-06T04:25:00.000-07:002013-10-23T03:07:13.847-07:00Холестерол - източници, видове, функции В тази публикация ще наблегна на базова информация за това вещество, с идеята да стане ясно защо е необходимо на организма, както и да се противопоставя на модерното от доста време негативно отношение към холестерола.<br />
<a name='more'></a><br />
<b> Източници.</b><br />
Животинските мазнини са комплексна смес от триглицериди, с добавка от по-малки количества фосфолипиди и холестерол. Последствие от това е, че всички храни, съдържащи животински мазнини, съдържат холестерол в различна степен. Главните източници на холестерол включват сирене, яйчни жълтъци, говеждо, свинско месо, птиче месо, риба, скариди. Човешкото мляко също съдържа значителни количества холестерол.<br />
Сред растенията почти няма значими източници. Лененото масло и фъстъците съдържат холестероло-подобни съставки, наречени фитостероли, за които се счита, че може да конкурират холестерола при абсорбцията му в червата. Фитостеролите могат да бъдат доставени на организма и посредством т.нар. <a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Functional_foods">"функционални храни"</a> или <a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Nutraceuticals">"нутрасютикълс"</a> (точният превод ми бяга, грубо казано - комбинация от храна и медикамент, чиято цел е превенция и третиране на заболявания), които имат доказана ефективност при намаляване нивата на LDL-холестерола.<br />
Човешкият организъм е в състояние да синтезира самостоятелно до 80% от необходимия му холестерол. Средният синтез на холестерол е 10мг на килограм телесно тегло за ден.<br />
<b> Видове.</b><br />
За да бъде придадена разтворима форма на холестерола за транспортиране чрез кръвта, липопротеините имат насочващи към клетката сигнали. Тези сигнали насочват липидите, носени от липопротеините, където са необходими. По тази причина в кръвта се срещат няколко типа липопротеини, наречени според нарастването на плътността им: хиломикрони, липопротеини с много ниска плътност (VLDL - very low density lipoprotein), липопротеини с междинна плътност (IDL - intermediate-density lipoprotein), с ниска плътност (LDL - low-density lipoprotein), и с висока плътност (HDL - high-density lipoprotein). Протеините са с по-висока плътност от липидите, следователно колкото повече протеин и по-малко липид има в един липопротеин, толкова по-висока е плътността му. И обратното, ако липида се увеличава количествено за сметка на протеина, плътността на липопротеина намалява.<br />
Свързването на холестерола с протеин в липопротеинов комплекс става в черния дроб. Там се формира LDL-C (с ниска плътност и много холестерол, респективно, по тази причина LDL е известен и като "лош холестерол"), който разнася холестерола до всички клетки и тъкани на организма.<br />
При някои обменни нарушения холестеролът от LDL-C не може да се усвои от клетките или се освобождава от липопротеидния комплекс твърде рано. Тогава холестеролът се отлага по стените на кръвоносните съдове, където образува известните атеросклеротични плаки. В началните стадии тези натрупвания са обратими. В кръвта има специална белтъчна защитна система, която свързва натрупания по стените на кръвоносните съдове холестерол в липопротеиди с висока плътност (HDL-C). HDL-C отнася холестерола обратно в черния дроб. HDL-C е известен като "добър холестерол". HDL-C се образува само при излишно високи нива на свободен холестерол в кръвта или по стените на кръвоносните съдове.<br />
Обикновено съотношението между LDL-C и HDL-C е грубо 4:1. Общия холестерол е желателно да бъде около 5.2 mmol/l, между 5.2 и 6.5 mmol/l все още е безопасно, но индикира потенциал за бъдещи проблеми. Над 6.5 се счита за болестно състояние.<br />
<b> Функции.</b><br />
<b> </b>Холестеролът е необходим за изграждане и поддръжка на клетъчните мембрани. Те регулират флуидността на мембраната в диапазона на физиологичните температури. Хидроксилната група на холестерола взаимодейства с полярните групи от главата на мембранните фосфолипиди и сфинголипиди, докато обемистите стероидни и въглеводородни вериги остават вградени в мембраната, по дължина на веригите на не-полярните мастни киселини на другите липиди. Поради взаимодействието му с фосфолипидните мастни киселини, холестеролът повишава мембранната сгъстеност. В тази си структурна роля холестеролът намалява пропускливостта на мембраната спрямо неутрални разтворени вещества, протони (позитивни водородни йони) и натриеви йони.<br />
Вътре в мембраната изпълнява транспортна функция, функция на клетъчна сигнализация и нервна проводимост. Холестеролът е основен за функционирането на кавеолите (вид вътреклетъчни мембранни вгъвания), клатриновите ями (мембранни ями, покрити с белтъка клатрин), респективно и за кавеолно- и клатриново-зависимата ендоцитоза. По отношение на клетъчното сигнализиране, холестеролът спомага при формирането на липидните плотове в клетъчната мембрана. Липидните плотове пренасят рецепторни протеини в непосредствена близост до висока концентрация на следващите сигналопренасящи молекули. В много неврони миелиновата обвивка, богата на холестерол и получена от клетки на Шван, предоставя добра изолация за по-ефективно провеждане на нервните импулси.<br />
Вътре в клетката холестерола е прекурсор на няколко биохимични пътя. В черния дроб се трансформира в жлъчен секрет, който се съхранява в жлъчния мехур. Жлъчният секрет съдържа жлъчни соли, които разтварят мазнините в храносмилателния тракт и подпомага чревната абсорбция на мастни молекули, както и на мастно-разтворимите витамини: А, Д, Е и К. Холестеролът е важен прекурсор за синтеза на витамин Д и стероидни хормони, в това число хормоните на надбъбречните жлези кортизол и алдостерон, половите хормони прогестерон, естрогени, тестостерон и техни производни.<br />
Според някои изследвания може да действа като антиоксидант.<br />
<b>Източник: <a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Cholesterol">Wikipedia</a></b>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-55530096856328427192012-05-30T00:37:00.000-07:002013-10-23T03:07:28.770-07:00Вълци - териториално поведение Вълците са силно териториални животни и нормално контролират територии, доста по-големи от реално необходимите им за оцеляване, което се прави за да се осигури стабилен приток на плячка. Размерът на територията им зависи от количествата налична плячка: при повече ресурс територията на глутницата е по-малка. Глутниците се движат постоянно в търсене на плячка, покривайки грубо 9% от териториите си (средно 25 км/ден, или 15 мили/ден). Ядрото на обитаваната територия е около 35 кв.км., в което прекарват 50% от времето си. Гъстотата на плячката нормално е доста по-голяма в периферията и околностите на територията на глутницата. Въпреки това, вълците обикновено избягват лов по периферията на "владенията" си, освен в крайни случаи, породени от тежки сблъсъци със съседни глутници. Размерът на териториите може да се увеличи, когато малките достигнат 6-месечна възраст, като на тази възраст достигат хранителните потребности на възрастните. Най-малката записана територия е била притежание на 6 вълка в североизточен Минесота, простирала се е на 33 кв.км. Най-голямата - на 10 животни в Аляска, обхващаща 6272 кв.км. На някои места вълците може да сменят териториите си, следвайки миграцията на плячката си.<br />
<a name='more'></a><br />
Животните защитават териториите си посредством маркиране с миризма, директни атаки и вой. "Миризливото" маркиране оповестява границите на територията и включва уриниране, дефекация и чесане в земята. "Миризливите" маркери се оставят приблизително през 240 метра в територията на глутницата, обикновено покрай често използвани пътеки и свързвания. Такива маркери издържат до 2-3 седмици, и типично се поставят около скали, скални блокове, дървета или останки от големи животни. Когато воя и маркерите не успеят да спрат глутницата-натрапник, схватката и боевете са неизбежни. Териториалните битки са сред основните причини за смъртността сред вълците. Проучване в Минесота и Национален парк и резерват Денали показва, че 14-65% от смъртните случаи сред вълците се дължат на други вълци. Фактически, 91% от смъртните случаи стават в рамките на 3.2 км от границите между съседни територии. Тъй като последствията от преминаване на границите могат да бъдат фатални, се счита, че такива набези се дължат на отчаяние или умишлена агресивност.<br />
<br />
<b>Източник: <a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Gray_wolf">Wikipedia</a></b><br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://fc04.deviantart.net/fs70/i/2012/053/6/2/wolf_pack_on_the_move_by_picturebypali-d4qlb9y.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="424" src="http://fc04.deviantart.net/fs70/i/2012/053/6/2/wolf_pack_on_the_move_by_picturebypali-d4qlb9y.jpg" width="640" /></a></div>
<br />Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-40456997127221921372012-05-29T04:51:00.000-07:002013-10-23T03:07:41.587-07:00Вълци - комуникация<b> Език на тялото.</b><br />
<b> </b>Ортостатичната (в изправено положение) комуникация е съставена от вариращи лицеви изражения, положения на тялото и опашката, и пилоерекция. Агресивните или себе-утвърждаващите вълци се характеризират с бавни и преднамерени движения, висока, изправена стойка и настръхнала козина по врата и гърба, докато подчиняваните снижават походката си, изглаждат козината си и свиват уши и опашка. Когато размножаващите се мъжкари се сблъскат с подчинени членове на семейството, може да се вторачат в тях с максимално изправено тяло и опашка, разположена хоризонтално по продължение на гръбнака. Подопашните жлези могат да играят роля при изразяването на агресия, като биещите се вълци повдигат основата на опашката си и отпускат върха й, с което позиционират подопашните си жлези максимално високо.<br />
<a name='more'></a><br />
Различават се две форми на подчинено поведение: пасивна и активна. Пасивното подчинение нормално се появява като реакция спрямо появата на доминантно животно, и се състои в частично лягане по гръб и допускане на доминантния вълк да подуши окологениталната област. Активното подчинение се появява често като форма на поздрав, като подчинения вълк наближава доминантния в приведена стойка и ближе муцуната му.<br />
Когато са заедно, при вълците често се наблюдава и нещо като "глезене" - бутане с нос, борене/бутане с челюсти, търкане с "бузите", споменатото вече близане на муцуната. Движението на муцуната с отворена уста покрай муцуната на друг вълк е приятелски жест, докато щракането с оголени зъби е показ на доминация. Доминиращите вълци може да се наложат чрез събаряне и разкрачване над подчинен член на глутницата. При улов на жертва, вълка защитава плячката си от другите вълци с изправяне на ушите навън, с което показва, че прикрива нещо, което му принадлежи.<br />
<b>Вой.</b><br />
Вълците вият, за да се събере глутницата (нормално преди и след лов), за да "включат алармата" (частично около бърлогата), да се намерят един друг по време на буря или в непозната територия, и да комуникират помежду си през големи пространства. Воят се състои от основна честота, която обикновено лежи в интервала 150-780 Hz и е съставена от 12 хармонично свързани обертона (нюанса). Стъпката обикновено остава постоянна или варира леко, и може да смени посоката си 4 или 5 пъти.<br />
Вълците от различните географски ширини вият по различни модели: европейските вълци вият много по-продължително и мелодично, в сравнение със северно-американските, чийто вой е по-висок, със силно ударение на първия слог. Двете разновидности са взаимно-разбираеми, наблюдавано е, че северно-американските вълци вият в отговор на запис на вой от европейски вълци.<br />
Вълчият вой е почти неразличим от този на големите породи кучета. Мъжките надават вой през октава, преминавайки към дълбок бас с акцент на "О", докато женските вият в модулиран носов баритон с акцент на "У". Малките почти никога не вият, докато едногодишните произвеждат вой, завършващ с куче-подобно скимтене. Воят, използван за викането на глутницата при убиването на плячка, е дълъг, гладък звук, подобен на звуците на рогатата сова. При преследване на плячка издават писклив вой, вибриращ на 2 ноти. Когато вият заедно, вълците се хармонизират един с друг на една и съща нота, създавайки по този начин илюзията, че на това място има повече вълци, отколкото в действителност. Единаците обикновено избягват виенето на територията на други глутници. Вълците не отговарят на вой в дъждовно време и когато са сити.<br />
<b> Други гласови сигнализации.</b><br />
Другите звуци се вместват основно в 3 категории: ръмжене, лай и скимтене. Основно лаят има честота между 320-904 Hz, обичайно го издават стреснатите вълци. Вълците не лаят шумно и продължително като кучетата, биха излаяли няколко пъти и след това биха се оттеглили от евентуалната опасност. В плен вълците могат да се научат да лаят, ако слушат как лаят домашни кучета.<br />
Ръмженето е с основна честота 380-450 Hz, и се издава главно при борене за храна. Малките вълчета ръмжат докато си играят. Вариация на ръмженето е високото пискливо скимтене, което предхожда атака със скок.<br />
<b>Източник: Wikipedia</b><br />
<b><br /></b>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.livingwithwolves.org/images/Gallery_Images/Communication/WS4_0023.2.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://www.livingwithwolves.org/images/Gallery_Images/Communication/WS4_0023.2.jpg" /></a></div>
<b><br /></b>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-67708782607947825262012-05-18T03:53:00.002-07:002013-10-23T03:07:57.839-07:00Вълча галерия :)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.spiritofmaat.com/archive/sep3_griffin_bigcubs.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="464" src="http://www.spiritofmaat.com/archive/sep3_griffin_bigcubs.jpg" width="640" /></a></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<a name='more'></a><br /><br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.animalcorner.co.uk/wildlife/wolves/graphics/wolf.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="448" src="http://www.animalcorner.co.uk/wildlife/wolves/graphics/wolf.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.lovethesepics.com/wp-content/uploads/2012/02/Wolf-hunting-in-snowy-Netherlands.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="480" src="http://www.lovethesepics.com/wp-content/uploads/2012/02/Wolf-hunting-in-snowy-Netherlands.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.petandwildlife.com/wolves/images/posternow/gray_wolf_montana_400x285.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="456" src="http://www.petandwildlife.com/wolves/images/posternow/gray_wolf_montana_400x285.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://i0.kym-cdn.com/photos/images/original/000/144/910/Snarling-Gray-Wolf-006.jpg?1309931699" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="384" src="http://i0.kym-cdn.com/photos/images/original/000/144/910/Snarling-Gray-Wolf-006.jpg?1309931699" width="640" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://i.telegraph.co.uk/multimedia/archive/01557/wolf2_1557390c.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="400" src="http://i.telegraph.co.uk/multimedia/archive/01557/wolf2_1557390c.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.cosmosmith.com/images/wolfpck2.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="430" src="http://www.cosmosmith.com/images/wolfpck2.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d3/Grey_wolf_P1130270.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="480" src="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d3/Grey_wolf_P1130270.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://howlingforjustice.files.wordpress.com/2010/03/absolutely-beautiful-wolf.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="480" src="http://howlingforjustice.files.wordpress.com/2010/03/absolutely-beautiful-wolf.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhHXwxIiY72RSR6Lpqw_crVoJ7azJ_m-wiahr0W30ExAd7icyFoiuqO1AJfvrbSpbgN4-N402ZGEWDx4bQLOcxJhhgWY8SxJx0SbGBSdlsAc8jdgg6gRMv2LAuPbYn1A1TFF_DpT2GzEw/s1600/wolf-howl.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="554" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhHXwxIiY72RSR6Lpqw_crVoJ7azJ_m-wiahr0W30ExAd7icyFoiuqO1AJfvrbSpbgN4-N402ZGEWDx4bQLOcxJhhgWY8SxJx0SbGBSdlsAc8jdgg6gRMv2LAuPbYn1A1TFF_DpT2GzEw/s640/wolf-howl.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.caninest.com/images/canis-lupus-occidentalis.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="430" src="http://www.caninest.com/images/canis-lupus-occidentalis.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.thewolfarmy.com/images/82.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="480" src="http://www.thewolfarmy.com/images/82.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://images.wikia.com/wolves/images/b/bb/Wolf_pup.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="640" src="http://images.wikia.com/wolves/images/b/bb/Wolf_pup.jpg" width="476" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.tarotbyarwen.com/share/MissionWolf1.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="426" src="http://www.tarotbyarwen.com/share/MissionWolf1.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjz-GAxoXyOGoNA4V8cZkLcBkALSWSH3GVsrtOp1oLLx4xjsPGwRYBfpfxfr2zUD-XsBJlnztnvbZVj4yPXLQdP6okRYIzmoVnStFwdHazvVu5_C9ChBgtdUbS1wi9pk-W3z457yKBhc0U/s1600/arctic+wolf.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="550" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjz-GAxoXyOGoNA4V8cZkLcBkALSWSH3GVsrtOp1oLLx4xjsPGwRYBfpfxfr2zUD-XsBJlnztnvbZVj4yPXLQdP6okRYIzmoVnStFwdHazvVu5_C9ChBgtdUbS1wi9pk-W3z457yKBhc0U/s640/arctic+wolf.jpg" width="640" /></a></div>
<br />Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-51894133534166030572012-05-17T05:37:00.003-07:002013-10-23T03:08:15.263-07:00Вълци - социална структура В популярната литература вълчите глутници често са описвани като социални структури със стриктна йерархия, с една доминантна размножаваща се алфа-двойка, която достига и отбранява статуса си с боеве. Алфа-двойката е последвана от бета-вълци, а с най-нисък ранг са омега-вълците, които в най-голяма степен допринасят за агресивността на глутницата. <br />
<a name='more'></a>(Алфа>Бета>Омега) Тази терминология се основава най-вече на наблюденията върху глутници в плен, съставени от несвързани животни, които се бият и съревновават едно с друго за йерархията в глутницата. Също така, понеже разпръсването е практически невъзможно в плен, боевете са по-чести в сравнение с природните условия. В дива среда вълчата глутница е малко повече от семейна двойка в ядрото, последвана в йерархията от потомствата си. Северните глутници не са толкова компактни и унифицирани, колкото тези на африканските диви кучета или на петнистите хиени, но и не са толкова нестабилни, колкото при койотите. Южните вълци са по-близки като социално поведение до койотите и дингото, живеещи предимно самостоятелно или по двойки. Една глутница се състои средно от 5-11 животни: 1-2 възрастни, 3-6 малки и 1-3 едногодишни млади вълка. Най-голямата наблюдавана глутница се е състояла от 42 животни. Вълчите глутници рядко приемат външни вълци във владенията си, нормално ги нападат и прогонват или убиват. В редките случаи, когато външен вълк бива приет, то става въпрос за младо животно на 1-3 години, докато убитите/прогонени вълци са напълно развити възрастни. Приемането на нов член може да бъде дълъг процес, и може да се състои в седмици проучване, не-смъртоносни атаки с идеята да се провери дали на новодошлия може да се разчита. При изобилие от копитни животни е възможно временно обединение на различни глутници.<br />
Средната възраст, при която вълците напускат глутницата, за да основат своя, е 11-24 месеца. Стимулите за това напускане са достигането на полова зрелост и съревнованието вътре в глутницата.<br />
<br />
<b>Източник: Wikipedia</b><br />
<b><br /></b>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://howlingforjustice.files.wordpress.com/2010/03/wolf-pack-howling.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="480" src="http://howlingforjustice.files.wordpress.com/2010/03/wolf-pack-howling.jpg" width="640" /></a></div>
<br />Unknownnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-49656280035335680212012-05-03T04:42:00.000-07:002013-10-23T03:08:30.800-07:00Вълци - съвременни подвидове Забелязва се дивергенция в две посоки в рамките на вида, формирала и формираща се поради големите различия в климата. Забелязват се две главни направления:<br />
<a name='more'></a><br />
<b>Северни вълци:</b> по-едри, с големи черепи и мозъци и силни кучешки зъби, обитават Северна Америка, Европа и северна Азия.<br />
<b>Южни вълци:</b> характерни за северна Африка, Арабския п-в и Южна Азия. Характеризират се с по-дребни размери, по-малки черепи и зъби, и къса и тънка козина, без ценния долен "пух". Възможно е да представляват реликтна популация на ранни вълци, тъй като много се доближават до фосилни европейски вълци. Темпът на промените в ДНК ги датират на около 800 000 г., докато американските и европейските са датирани отпреди приблизително 150 000 г. Освен това, за южните вълци е характерен накъсан остър лай, рядко вият, за разлика от северните си родственици.<br />
Вълците от централна и източна Азия са с осреднени форми и размери, сравнено с южните и северните подвидове. Разликите в размерите на мозъка са силно забележими в различните популации. Вълците в Евразия имат най-голям мозък, Северноамериканските имат съвсем малко по-малки размери на мозъка, и най-малки са размерите на мозъка на южните вълци. Последните са 5-10% по-малки от тези на северните вълци. <br />
<b><i> Canis lupus lupus(евразийски вълк):</i></b> нормално едър вид, 105 - 160 см. дължина, 40-80 кг като маса (<b>лично мнение:</b> според мен случаи над 50 кг са голяма рядкост); козината им варира от ръждиво-кафяво до светлосиво. Имат най-голямо разпространение сред всички подвидове на C. lupus, най-често е срещан в Европа и Азия - северна Европа, Скандинавия, Русия, Китай, Монголия, Хималаите, и др.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://a2.ec-images.myspacecdn.com/images02/71/a1086c6323574bdc9d8bca0149ba40d5/l.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="515" src="http://a2.ec-images.myspacecdn.com/images02/71/a1086c6323574bdc9d8bca0149ba40d5/l.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<i style="font-weight: bold;"> Canis lupus albus (тундров вълк): </i>едър подвид, на дължина е приблизително 112-137см., тегло - 36-7 до 52 кг., козината е дълга и плътна, пухкава и мека, като цвят е много светла до сива, долната козина е оловно-сива, горна - червеникаво-сива.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://a2.ec-images.myspacecdn.com/images02/140/6d42e8bd3d604bcd96a7941326d81242/l.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="419" src="http://a2.ec-images.myspacecdn.com/images02/140/6d42e8bd3d604bcd96a7941326d81242/l.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<b><i> Canis lupus arabs (арабски вълк):</i></b> малък, пустинно адаптиран подвид, висок около 66 см, тежи средно 18 кг, сменя си козината, като през лятото е къса, а през зимата - по-дълга; обитава южен Израел, южен и западен Ирак, Оман, Йемен, Йордания, Саудитска Арабия, и вероятно части от п-в Синай.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://daughterofthewind.org/wp-content/uploads/2009/05/arabian-wolf.jpeg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="456" src="http://daughterofthewind.org/wp-content/uploads/2009/05/arabian-wolf.jpeg" width="640" /></a></div>
<br />
<b><i>Canis lupus arctos (арктически вълк):</i></b> среден по размери, височина 64-79см., дължина 89-189 см, тегло средно между 35 и 45 кг, като са открити отделни екземпляри с маса 68 кг; обитава канадска Арктика, Аляска и северна Гренландия.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://a2.ec-images.myspacecdn.com/images02/70/ca8afb02c5fe48c498a2318d2ed66a52/l.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="424" src="http://a2.ec-images.myspacecdn.com/images02/70/ca8afb02c5fe48c498a2318d2ed66a52/l.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<b><i> Canis lupus baileyi (мексикански вълк):</i></b> сравнително малък подвид с маса средно 25-45 кг, 140-170 см дължина, 72-80 см височина при рамото; козината представлява смесица от сиво, черно, кафяво и ръждиво, с бяла основа; обитава северно Мексико, западен Тексас, южен Ню Мексико, и югоизточен и централен Аризона.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.hsepb.com/ntrlrsrc/mexwolf/grafix/mexwolsm.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="422" src="http://www.hsepb.com/ntrlrsrc/mexwolf/grafix/mexwolsm.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<b><i> Canis lupus campestris (степен вълк):</i></b> вълк със средни размери, с къса, груба и рядка козина; козината е светлосива отстрани и ръждива, кафеникаво-сива по гърба.Обитава северна Украйна, южен Казахстан, Кавказ.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.zooinstitutes.com/animals/14525.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="480" src="http://www.zooinstitutes.com/animals/14525.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<i style="font-weight: bold;"> Canis lupus chanco (тибетски вълк): </i>сравнително дребен подвид, който рядко минава 45кг като маса, има светла, сиво-бяла козина, с добавка от кафеникави тонове по горната част на тялото. Обитава централна Азия, от Туркестан, Тян Шан през Тибет до Монголия, северен Китай, Шенсъ, Съчуан, Юнан, западните Хималаи в Кашмир от Читрал до Лахул; появява се също и на Корейския п-в.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://ic2.pbase.com/o2/93/329493/1/105575849.GSB7pLev.TibetOct084177.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="522" src="http://ic2.pbase.com/o2/93/329493/1/105575849.GSB7pLev.TibetOct084177.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<b><i> Canis lupus crassodon (вълк от о-в Ванкувър):</i></b> среден по размери, козината обикновено е сиво-бяла до чисто бяла; силно социален подвид, глутниците варират от 5 до 35 индивида. Местообитания: о-в Ванкувър, Британска Колумбия.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://st-listas.20minutos.es/images/2011-01/268214/2819674_640px.jpg?1320762799" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="480" src="http://st-listas.20minutos.es/images/2011-01/268214/2819674_640px.jpg?1320762799" width="640" /></a></div>
<br />
<br />
<b><i> Canis lupus dingo (неопитомено домашно куче; динго):</i></b> средна височина при раменете - 52-60см. и 117-124см дължина от носа до края на опашката; средното тегло е 13-20кг.; козината е пясъчна, до червеникаво-кафява, но може да включва жъл;то-кафяви оттенъци; по изключение може да е черна, светло-кафява, или бяла. Местообитания: Австралия, Тайланд, Нова Гвинеа, Индия, Индонезия.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://retrieverman.files.wordpress.com/2012/03/dingo.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="400" src="http://retrieverman.files.wordpress.com/2012/03/dingo.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<b><i> Canis lupus familiaris (домашно куче):</i></b> тенденцията е към 20% по-малък череп и 30% по-малък мозък, както и пропорционално по-малки зъби, сравнено с тези при другите подвидове; лапите при кучето са средно на половината на вълчите лапи като размер; селективното кръстосване, провеждано от хората от векове, довежда до появата на многобройни породи, вариращи коренно по размери, поведение, окраска на козината и пр. Разпространени са из целия свят.<br />
<br />
<b><i> Canis lupus hudsonicus (вълк от Хъдсън Бей):</i></b> на дължина 90-150 см, височина около 70-90 см, 36-56 кг като маса, рядко 63кг. Козината им варира от светлосива до бяла, или с кремави оттенъци; козината им изсветлява през зимата. Обитава северен Манитоба и северозападните територии.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.biolib.cz/IMG/GAL/75335.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="456" src="http://www.biolib.cz/IMG/GAL/75335.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<b><i> Canis lupus irremotus (вълк от Северните скалисти планини):</i></b> достигат 32-60 кг., имат светла козина, бялото преобладава над тъмните окраски.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c0/Canis_lupus_standing_in_snow.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="426" src="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c0/Canis_lupus_standing_in_snow.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<b><i> Canis lupus labradorius (лабрадорски вълк):</i></b> тежи около 30кг, което е близо до средното за повечето вълци; козината му е бледо сива, с преобладаващо бяло, като може да бъде и "тъмно гризли сиво". Среща се в Лабрадор и северен Квебек.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.cosmosmith.com/images/labrador_wolf_in_quebec.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="496" src="http://www.cosmosmith.com/images/labrador_wolf_in_quebec.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<b><i> Canis lupus ligoni:</i></b> видимо по-дребен от другия аляски подвид, тежи средно 14-23кг., дължина 90-100см. и 60см. височина при раменете; козината е предимно тъмно-сива, с вариращи петна от по-светли сенки; индивиди от различните острови имат склонност към различни цветови фази: от напълно черно, през комбинации от черно и бяло, до много по-светъл канелен цвят. Обитава архипелага Александър.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.cosmosmith.com/images/canis_lupus_ligoni_01.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="426" src="http://www.cosmosmith.com/images/canis_lupus_ligoni_01.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<b><i> Canis lupus lycaon (източно-американски вълк):</i></b> по-дребен от Canis lupus lupus; има блед сиво-кафеникав кожух; гърбът и страните са покрити с черна дълга козина, зад ушите има червеникава козина; предполага се, че е възможно тези черти да са наследство от червения вълк; C. l. lycaon са също така по-слаби от сивите вълци, изглеждащи койотоподобно, което се дължи на чифтосване между вълци и койоти; сивите вълци нормално ще атакуват, убият или прогонят койот от териториите си, но проучвания от Jon и Mary Theberge предполагат, че мъжки вълци от Алгонкуин (Algonquin) приемат и се чифтосват с женски койоти; Jon Theberge допуска, че тъй като койотите са по-дребни от вълците, женските вълци трудно биха приели по-дребен от тях мъжки. Разпространение: главно в провинциален парк Algonquin, Онтарио, също и в съседни части от Квебек; възможно е да бъде засечен и в Минесота и Манитоба.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.cosmosmith.com/images/canis_lupus_lycaon03.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="426" src="http://www.cosmosmith.com/images/canis_lupus_lycaon03.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<b><i> Canis lupus manningi (вълк от о-в Бафин):</i></b> предполага се, че е най-дребния от арктическите подвидове, светлосива, често изцяло бяла козина; предполага се, че от него произлиза гренландския вълк, посредством миграция на част от популацията му на о-в Гренландия; разпространен е на о-в Бафин и околните о-ви.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://elhogarnatural.com/canidos/Canis%20lupusmanningi.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="548" src="http://elhogarnatural.com/canidos/Canis%20lupusmanningi.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<b><i> Canis lupus nubilus (buffalo wolf - бизонов вълк):</i></b> един от най-разпространените подвидове в САЩ; обитава западния район на Големите езера в САЩ и Канада; средно 120-170см. дължина, тегло 27-50кг, козината му е сива, черна, може да има червеникави оттенъци. Разпространение: Минесота, Мичиган и Уисконсин, единични представители са забелязани в Дакота, най-южно е забелязван в Небраска.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://a1.ec-images.myspacecdn.com/images02/113/fe3c635560074bc386eb0c5431fab7fa/l.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="562" src="http://a1.ec-images.myspacecdn.com/images02/113/fe3c635560074bc386eb0c5431fab7fa/l.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<b><i> Canis lupus occidentalis (вълк от долината Маккензи):</i></b> познат още като канадски дървесен вълк, вероятно най-едрия подвид в Северна Америка; височина 81-95см. при рамото, маса 45-65кг, рекордът по отношение на масата е записан в Аляска през 1939г. - 78.75 кг (175 паунда). Силно издръжливи животни, могат да изминат до 115км. за ден. Имат силно развит врат, което е жизнено важно при лова на едра плячка. Обитават западна Канада, Аляска, и са били интродуцирани в Национален парк Йелоустоун, и централен Айдахо. Подвида се е разпространил и във Вашингтон, Орегон, Юта, и вероятно и в други щати.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.seucachorro.com/wp-content/uploads/2007/06/canislupusoccidentalis.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="378" src="http://www.seucachorro.com/wp-content/uploads/2007/06/canislupusoccidentalis.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<b><i> Canis lupus orion (гренландски вълк):</i></b> малки до средни размери, счита се, че е мигрирал от Канада пресичайки замръзналото море. Главен проблем при класификацията на вида е, че популацията е много малка и е трудно да бъдат открити и наблюдавани.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://img.webme.com/pic/g/gamta/canis%20lupus%20occidentalis.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="414" src="http://img.webme.com/pic/g/gamta/canis%20lupus%20occidentalis.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<b><i> Canis lupus pallipes (ирански/индийски вълк):</i></b> малък подвид с козина, по-къса от тази при северните вълци, и с малко до никаква долна козина; цветът на козината варира от сивкаво-червен до червеникаво-бял с черни петна. Долните части и краката са повече или по-малко бели. Обитава западна Индия, Израел, Иран, Турция, и части от Саудитска Арабия.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.scientificlib.com/en/Biology/Animalia/Chordata/Mammalia/images/CanisLupusPallipes1.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="544" src="http://www.scientificlib.com/en/Biology/Animalia/Chordata/Mammalia/images/CanisLupusPallipes1.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<br />
<b><i> Canis lupus pambasileus (Юконски вълк):</i></b> едър подвид, 45-54кг. средно тегло; тъмна козина, преобладава черно-сивия цвят с ръждиви оттенъци. Разпространение - Аляска и Юкон.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://rpguide.soulsrpg.com/public/images/subspecies/cl_pambasileus.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="536" src="http://rpguide.soulsrpg.com/public/images/subspecies/cl_pambasileus.png" width="640" /></a></div>
<br />
<b><i> Canis lupus rufus (червен вълк):</i></b> има кафеникав или канелен кожух, със сиви и черни сенки по гърба и опашката; като размер е по средата между койотите и другите северноамерикански вълци. Обитава североизточна Каролина.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.caninest.com/images/red-wolf.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="332" src="http://www.caninest.com/images/red-wolf.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<b><i> Canis lupus tundrarum (аляски тундров вълк):</i></b> един от едрите видове, 100-150см. дължина без опашката; височина при раменете - 56-80см.; достига до 80кг., като женските са по-дребни от мъжките. Обитава Аляска.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.visualphotos.com/photo/1x9655610/ARCTIC_WOLF_canis_lupus_tundrarum_ADULT_STANDING_YS1-1431889.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="428" src="http://www.visualphotos.com/photo/1x9655610/ARCTIC_WOLF_canis_lupus_tundrarum_ADULT_STANDING_YS1-1431889.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<br />
<b><span style="font-size: large;">Източник: Wikipedia</span></b>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-42989588130064041142012-04-23T02:09:00.000-07:002013-10-23T03:08:47.308-07:00Вълк - еволюция на вида Най-вероятният предшественик на Canis lupus е Canis lepophagus, малък, тесночерепен северно-американски представител на сем. Canidae, живял през Миоцена. Възможно е същия вид да е родоначалник и на койотите. Някои по-големи и по-широки фосилни черепи на C. lepophagus, намерени в северен Тексас, може би представят наследствената линия, от която произхождат същинските вълци. Първите същински вълци се появяват през ранния плейстоцен. Сред тях е Canis priscolatrans, дребен вид, много наподобяващ червения вълк, който колонизирал Евразия през Беринговия мост. Новите евразийски C. priscolatrans еволюирали в Canis etruscus, след това в Canis mosbachensis.<br />
<a name='more'></a><br />
Този примитивен вид най-много се доближава до съвременните южни вълчи популации на Арабския п-в и южна Азия, които са населявали и Европа през Кватернерното заледяване преди 500 000г. приблизително. C. mosbachensis еволюирал към C. lupus и реколонизирал Северна Америка през среден и късен Плейстоцен. Там властвали големи канидни видове, наречени Canis dirus, но изчезнали преди 8000 години, след като едрата плячка, от която зависели, била унищожена. Съревнованието с новодошлите сиви вълци за по-дребната и бърза плячка вероятно се оказва неуспешно за C. dirus и това е най-вероятната причина за изчезването им. С изчезването на големите вълци, сивите вълци остават най-големия и едър каниден вид.<br />
Реколонизацията на Северна Америка се състояла на няколко вълни, като най-отличителните популации се появили в периферните райони. Тези популации ( Canis lupus arctos на арктическите острови, C. l. lycaon в източните гори, C. l. baileyi далече на юг, и C.l. rufus в континенталния край, противоположен на точката на инвазия) вероятно представляват оцелели от ранни миграции от Евразия. C. l. baileyi, C. l. rufus и C. l. lycaon показват някои примитивни характерни черти, както и систематичен афинитет един към друг. Фосилни останки от късния Плейстоцен на големи вълци, подобни на C. l. arctos и C. l. albus, появили се в крайбрежията на южна Калифорния, показват, че големите северноамерикански подвидове на сивите вълци са били веднъж вече широкоразпространени, и вероятно са били изтласкани на юг заради заледяването. Фосили на по-дребни вълци, подобни на C. .l. baileyi, са били намерени в район, обхващащ Канзас и и южна Калифорния. Това сочи за популационен поток през късния Плейстоцен, през който по-големи и едри арктически форми мигрирали силно на юг, където заварили по-малки, адаптирани към топлия климат вълци.<br />
Изчезналият в днешно време японски вълк е наследник на големия сибирски вълк, колонизирал корейския п-в и Япония, преди да се отдели от континента (Азия), преди около 20 000г. през Плейстоцен. През Холоцен протока Тсугару се разширил и изолирал о-в Хоншу от о-в Хокайдо, което предизвиква климатични промени. Те, от своя страна, водят до изчезването на повечето голямотелесни копитни животни от архипелага. Японските вълци претърпяват процеса на островно джуджевидство (island dwarfism) преди 7 000 - 13 000 години, в резултат на този климатичен и екологичен натиск. C. l. hattai (типичен за о-в Хокайдо) е забележимо по-голям от южния си "братовчед" C. l. hodophilax, тъй като обитава по-високи участъци с по-едра плячка, като в същото време продължава генетичния обмен между C. l. hattai и вълци от Сибир.Unknownnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-7011408288893801052012-04-06T02:26:00.001-07:002013-10-23T03:09:00.800-07:00Някои митове за храненето<br />
<div class="MsoNormal">
Тъй като съм голям чревоугодник, храната и храненето са
доста важни за мен неща. По тази причина се порових за информация и установих
някои факти, на които не се обръща особено внимание от повечето хора. Това е
един скромен опит от моя страна да променя това нещо, тъй като са насадени
някои предразсъдъци и схващания, къде поради погрешно интерпретирана
информация, къде поради нечии интереси... Или просто поради лавинообразния
инстинкт (известен още като „стаден” и „овчи” инстинкт ;) когато мнозинството
казва нещо човек да го приема като даденост и доказана действителност, без да
се опитва да провери нещата. Не искам да обиждам никого, в някои случаи и аз
съм подвластен на този инстинкт <span style="font-family: Wingdings;">J</span>
. Искам да подвертая, че нещата по-долу са валидни за физиологично и хормонално
здрави хора. При хора с патологични изменения в това отношение вече нещата
стоят по по-различен начин.<br />
<a name='more'></a></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: Calibri, sans-serif; font-size: 11pt; line-height: 115%;"> На първо място бих искал да започна с <b><i>холестерола </i></b></span><b><i>и животинските мазнини. </i></b>Болшинството хора смятат холестерола за
изначално вреден, нивото му в храната трябва да се ограничава, и т.н. Всъщност,
холестерола е жизненоважно вещество, участва в изграждането на клетъчната
мембрана, градивна единица на много стероидни хормони, в частност на
тестостерона и по този начин косвено участва при изграждането на мускулната
тъкан, както и на доста други необходими за организма вещества. Както се вижда
от линка, 80% от холестерола се синтезира в човешкото тяло, останалото се
приема с храната. Съществуват 2 вида холестерол – <span lang="EN-US">LDL-C (“</span>лош<span lang="EN-US">”)</span> и <span lang="EN-US">HDL-C </span>(<span lang="EN-US">“</span>добър<span lang="EN-US">”</span>). Това всъщност са
липопротеидни комплекси, като ролята на <span lang="EN-US">LDL-C </span>е да пренася синтезирания в черния дроб холестерол
посредством кръвта до тъканите и органите. При някои метаболитни неизправности
(грубо казано) холестеролът от <span lang="EN-US">LDL-C
</span>не може да се усвои от клетките или се освобождава в кръвта. В такива
случаи холестерола се отлага под формата на плаки в кръвоносните съдове. Тогава
на помощ идва <span lang="EN-US">HDL-C, </span>който
представлява по същество белтък, който свързва свободния холестерол в кръвта/по
стените на кръвоностната система. Образуваният липопротеиден комплекс се отнася
в черния дроб.</div>
<b><i> Животински мазнини.</i></b> В
болшинството си са изградени от наситени мастни киселини. Какво ще рече
наситени мастни киселини? Такива без двойни или тройни връзки между
въглеродните атоми във веригата. Въглерода е четиривалентен атом, което ще
рече, че може да се свърже с четири други атома или да образува поливалентни
връзки помежду си. Мазнините под формата на липиди участват в изграждането на
клетъчната мембрана, служат като запасен материал и източник на енергия, при
разграждането им се отделя и голямо количество вода. Важно е да се знае, че
сърцето използва основно мазнини като източник на енергия за постоянната си
дейност, гликоген за тази цел може да използва само в крайни, шокови състояния.
Наситеността им придава по-голяма стабилност при термична обработка, в
сравнение с растителните мазнини. Т.е. при готвене е по-добре да се използва
животинска мазнина, отколкото растителна. В растителните мазнини преобладават
моно-/полиненаситени мастни киселини (с една/повече двойни връзки), което в
крайна сметка води до образуване на свободни радикали и други „кофти неща”. Най-
добре е да се готви при ниска
температура (60-80 градуса) за по-продължително време и с животински (наситени)
мазнини. Аз лично нямам време и търпение да чакам, затова решавам проблема по
следния начин: готвя с вода, почти без мазнина, и впоследствие добавям сурова
мазнина (масло/зехтин/олио). По принцип продължителната термична обработка не е
много полезна, но идва другия момент, че не можем да ядем всичко сурово
(примерно месо). Няма пълно щастие, както се казва <span style="font-family: Wingdings;">J</span> Относно натрупването на
мазнини в човешкия организъм – основно се дължи на приемането на
въглехидрати, в най-голяма степен на
захароза и прости захари (разбирайте сладко). Полимерните въглехидрати (нишесте
– хляб, ориз, картофи...) влияят в по-малка степен, тъй като монозахаридите,
които ги изграждат се отделят по-бавно и по-продължително във времето. Захарта
предизвиква нещо като „глюкозо-фруктозна експлозия”, когато тези два мономера
са в излишък се използват за синтеза на висши мастни киселини. Същевременно
глюкозата е основния източник на енергия за мозъка, така че не може и съвсем
без нея.<br />
<b><i><span style="font-family: Calibri, sans-serif; font-size: 11pt; line-height: 115%;"> Белтъци.
</span></i></b><span style="font-family: Calibri, sans-serif; font-size: 11pt; line-height: 115%;">Няма да се спирам подробно на тях, може да се
каже(грубо), че са основата на метаболизма – изграждат ензимите, компоненти на клетъчните
мембрани, транспортират вещества, имат
опорна и градивна функция, като антитела взимат участие в имунния отговор... На
практика на тях се дължи осъществяването и експресията на генетичната
информация, записана в ДНК. Могат да се набавят от месо, мляко и млечни продукти, риба, яйца, пчелни
продукти (пчелно млечице и прашец), някои растения (соя и бобови растения). </span><br />
<div class="MsoNormal">
<b>Заключение.</b> В основата на доброто здраве е доброто и
разнообразно хранене. Човек не трябва да се ограничава и лишава от нищо, но не
трябва и да прекалява с количествата. Всеки човек е строго индивидуален, с
различна активност и метаболизъм, затова всеки сам трябва да намери своя баланс и да не изпада в
крайности. Няма лошо да се яде сладко от време на време, но не и постоянно.
Добре е редовно да се яде месо, но ако се прекалява в това отношение организма
се претоварва и се налага да се поизчисти от протеините. Не съм противник или
привърженик на дадена храна, противник съм на изпадането в крайности. Добре де,
противник съм на изкуствената храна (като маргарина и подсладителите например).
Темата е широка и със сигурност има още мноооооооого какво да се добави и
говори и съм далеч от мисълта, че с тази статийка съм покрил всичките й
аспекти. Исках да „поизчистя” образа на холестерола и животинските мазнини и да
хвърля малко светлина върху тази тема, понеже съм забелязал, че голяма част от
българите не внимават особено какво ядат и как се хранят. А дали съм успял вече
е друга тема <span style="font-family: Wingdings;">J</span> И
още веднъж искам да подчертая, че говоря за физиологично, хормонално и
метаболитно здрави хора без патологични изменения в това отношение.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.zastavki.com/pictures/1024x768/2010/Food_Meat_and_barbecue_Meat_variety_020576_.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="480" src="http://www.zastavki.com/pictures/1024x768/2010/Food_Meat_and_barbecue_Meat_variety_020576_.jpg" width="640" /></a></div>
<br /></div>
Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7853546469656619424.post-21939340891291174342012-04-02T05:07:00.001-07:002013-10-23T03:09:32.550-07:00ВълциЗапочвам с една скромна публикация на тема моите любими животни - вълците :). Освен, че са много красиви животни, етологията им много наподобява някои примитивни човешки съобщества.<br />
<a name='more'></a><br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://wolfy12.webs.com/grey-wolf-snow.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://wolfy12.webs.com/grey-wolf-snow.jpg" /></a></div>
<br />
Глутницата се ръководи от една алфа-двойка, следващите в йерархията са бета вълците и най-ниско стоят омега-членовете. Рангът в глутницата се постига чрез боеве между членовете й, победителят печели ранга на победения. Членовете на глутницата обикновено са представени от алфа-двойката и техните потомства, рядко се допускат пришълци, най-често те биват прогонвани или убивани. Когато един вълк навърши приблизително 2-5 годишна възраст, бива прогонен от глутницата и принуден да създаде свое семейство и глутница.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.rexwallpapers.com/images/wallpapers/animals/wolf/wolf_5.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="480" src="http://www.rexwallpapers.com/images/wallpapers/animals/wolf/wolf_5.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
Вълците са преимуществено моногамни, но се наблюдават и изключения. Например в Йелоустоун се наблюдават т.нар. "Казанова"-единаци, които се чифтосват с няколко женски от чужда глутница по време на размножителния период. Това са вълци, които не се успели да създадат своя стабилна глутница и да си отвоюват територия, за това се чифтосват с полово зрелите женски от друга, стабилна и установена глутница.<br />
В сравнение с лъвовете, вълците прекарват по-малко време в глутницата, и респективно имат по-малко време да се научат да ловуват групово. Наблюдавани са случаи, в които единак убива самостоятелно лос или бизон, т.е. много по-едра плячка. При лов на копитни стадни животни се опитват да разпръснат стадото, или да изолират едно или две животни. В някои случаи един вълк бива използван като примамка, разсейва стадото с присъствието си от едната страна, докато останалите членове на глутницата атакуват стадото от другата страна. В други случаи правят засада, един или няколко вълка подгонват стадото към останалата част от глутницата, която се е скрила. Засади устройват и покрай места за водопой, плячката бива подгонена към лед, мочурливи и стръмни места с цел да се забави и затрудни движението й.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhxti285GOAFlgeWUNFFZIil34DAYhanrPNAFQNR0PKzUqe4eBoxh4Nd24RvBMHSG_NNoav7kjz1cXmtthbjfEntdEk6MI5OcSFrjMxpUv3b65HnpZFsq-Iko4YQyHWKlh5md42AqLn64o/s1600/Wolf+Wallpapers+10.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="606" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhxti285GOAFlgeWUNFFZIil34DAYhanrPNAFQNR0PKzUqe4eBoxh4Nd24RvBMHSG_NNoav7kjz1cXmtthbjfEntdEk6MI5OcSFrjMxpUv3b65HnpZFsq-Iko4YQyHWKlh5md42AqLn64o/s640/Wolf+Wallpapers+10.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.fullmoons.ch/usrimages/Wolf/Wolf-4.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="415" src="http://www.fullmoons.ch/usrimages/Wolf/Wolf-4.jpg" width="640" /></a></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://howlingforjustice.files.wordpress.com/2011/02/wolf-mom-and-pups.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="512" src="http://howlingforjustice.files.wordpress.com/2011/02/wolf-mom-and-pups.jpg" width="640" /></a></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<br /></div>
Unknownnoreply@blogger.com0