Вълци - ловни навици

   Вълците се кооперират при лов, но не са така ефективни, както лъвиците; за разлика от лъвовете, вълците рядко остават в глутницата за повече от 2 години (освен алфа двойката), с оглед на това те имат по-малко време да се научат на колективен лов. За разлика от лъвските прайдове, необходимото количество храна на вълк намалява с намаляване числеността на глутницата.  Общо погледнато, единаците или брачните двойки имат по-голям успех в лова от големите глутници. Единаци са били наблюдавани да убиват едра плячка, като лосове и бизони, без чужда помощ. При лов вълците се опитват да прикрият приближаването си към плячката. С копитните стада се опитват да разбият стадото или да изолират едно-две животни от него. Ако ловуваното животно се отбранява ефективно, те или го игнорират, или го сплашват и подтикват да бяга. При преследване на по-дребна плячка ще се опитат да я хванат максимално бързо. С по-едра плячка ловът се удължава, нормално вълците се отказват да преследват след 1-2 км. Най-дългото записано преследване е 21 км, при което вълк преследва елен. Понякога един вълк разсейва стадото с присъствието си, действайки като примамка, докато останалите от глутницата атакуват стадото в гръб. Глутниците ловуват и със засади. Индийски вълци са наблюдавани да преследват стада от газели през долове и дерета, където други вълци лежат в изчакване в дупки, изкопани преди ловуването. Руските вълци организират засади при места за водопой, понякога използват едно и също място няколко пъти. И руските, и северно-американските вълци са наблюдавани да подгонват плячката към лед, пропасти, дерета, склонове и стръмни склонове, с цел да я забавят.

Холестерол - източници, видове, функции

   В тази публикация ще наблегна на базова информация за това вещество, с идеята да стане ясно защо е необходимо на организма, както и да се противопоставя на модерното от доста време негативно отношение към холестерола.

Вълци - териториално поведение

   Вълците са силно териториални животни и нормално контролират територии, доста по-големи от реално необходимите им за оцеляване, което се прави за да се осигури стабилен приток на плячка. Размерът на територията им зависи от количествата налична плячка: при повече ресурс територията на глутницата е по-малка. Глутниците се движат постоянно в търсене на плячка, покривайки грубо 9% от териториите си (средно 25 км/ден, или 15 мили/ден). Ядрото на обитаваната територия е около 35 кв.км., в което прекарват 50% от времето си. Гъстотата на плячката нормално е доста по-голяма в периферията и околностите на територията на глутницата. Въпреки това, вълците обикновено избягват лов по периферията на "владенията" си, освен в крайни случаи, породени от тежки сблъсъци със съседни глутници. Размерът на териториите може да се увеличи, когато малките достигнат 6-месечна възраст, като на тази възраст достигат хранителните потребности на възрастните. Най-малката записана територия е била притежание на 6 вълка в североизточен Минесота, простирала се е на 33 кв.км. Най-голямата - на 10 животни в Аляска, обхващаща 6272 кв.км. На някои места вълците може да сменят териториите си, следвайки миграцията на плячката си.

Вълци - комуникация

   Език на тялото.
   Ортостатичната (в изправено положение) комуникация е съставена от вариращи лицеви изражения, положения на тялото и опашката, и пилоерекция. Агресивните или себе-утвърждаващите вълци се характеризират с бавни и преднамерени движения, висока, изправена стойка и настръхнала козина по врата и гърба, докато подчиняваните снижават походката си, изглаждат козината си и свиват уши и опашка. Когато размножаващите се мъжкари се сблъскат с подчинени членове на семейството, може да се вторачат в тях с максимално изправено тяло и опашка, разположена хоризонтално по продължение на гръбнака. Подопашните жлези могат да играят роля при изразяването на агресия, като биещите се вълци повдигат основата на опашката си и отпускат върха й, с което позиционират подопашните си жлези максимално високо.

Вълча галерия :)

Вълци - социална структура

   В популярната литература вълчите глутници често са описвани като социални структури със стриктна йерархия, с една доминантна размножаваща се алфа-двойка, която достига и отбранява статуса си с боеве. Алфа-двойката е последвана от бета-вълци, а с най-нисък ранг са омега-вълците, които в най-голяма степен допринасят за агресивността на глутницата.

Вълци - съвременни подвидове

   Забелязва се дивергенция в две посоки в рамките на вида, формирала и формираща се поради големите различия в климата. Забелязват се две главни направления: