петък, 6 април 2012 г.

Някои митове за храненето


   Тъй като съм голям чревоугодник, храната и храненето са доста важни за мен неща. По тази причина се порових за информация и установих някои факти, на които не се обръща особено внимание от повечето хора. Това е един скромен опит от моя страна да променя това нещо, тъй като са насадени някои предразсъдъци и схващания, къде поради погрешно интерпретирана информация, къде поради нечии интереси... Или просто поради лавинообразния инстинкт (известен още като „стаден” и „овчи” инстинкт ;) когато мнозинството казва нещо човек да го приема като даденост и доказана действителност, без да се опитва да провери нещата. Не искам да обиждам никого, в някои случаи и аз съм подвластен на този инстинкт J . Искам да подвертая, че нещата по-долу са валидни за физиологично и хормонално здрави хора. При хора с патологични изменения в това отношение вече нещата стоят по по-различен начин.
   На първо място бих искал да започна с холестерола и животинските мазнини. Болшинството хора смятат холестерола за изначално вреден, нивото му в храната трябва да се ограничава, и т.н. Всъщност, холестерола е жизненоважно вещество, участва в изграждането на клетъчната мембрана, градивна единица на много стероидни хормони, в частност на тестостерона и по този начин косвено участва при изграждането на мускулната тъкан, както и на доста други необходими за организма вещества. Както се вижда от линка, 80% от холестерола се синтезира в човешкото тяло, останалото се приема с храната. Съществуват 2 вида холестерол – LDL-C (“лош”) и HDL-C (добър). Това всъщност са липопротеидни комплекси, като ролята на LDL-C е да пренася синтезирания в черния дроб холестерол посредством кръвта до тъканите и органите. При някои метаболитни неизправности (грубо казано) холестеролът от LDL-C не може да се усвои от клетките или се освобождава в кръвта. В такива случаи холестерола се отлага под формата на плаки в кръвоносните съдове. Тогава на помощ идва HDL-C, който представлява по същество белтък, който свързва свободния холестерол в кръвта/по стените на кръвоностната система. Образуваният липопротеиден комплекс се отнася в черния дроб.
   Животински мазнини.  В болшинството си са изградени от наситени мастни киселини. Какво ще рече наситени мастни киселини? Такива без двойни или тройни връзки между въглеродните атоми във веригата. Въглерода е четиривалентен атом, което ще рече, че може да се свърже с четири други атома или да образува поливалентни връзки помежду си. Мазнините под формата на липиди участват в изграждането на клетъчната мембрана, служат като запасен материал и източник на енергия, при разграждането им се отделя и голямо количество вода. Важно е да се знае, че сърцето използва основно мазнини като източник на енергия за постоянната си дейност, гликоген за тази цел може да използва само в крайни, шокови състояния. Наситеността им придава по-голяма стабилност при термична обработка, в сравнение с растителните мазнини. Т.е. при готвене е по-добре да се използва животинска мазнина, отколкото растителна. В растителните мазнини преобладават моно-/полиненаситени мастни киселини (с една/повече двойни връзки), което в крайна сметка води до образуване на свободни радикали и други „кофти неща”. Най- добре  е да се готви при ниска температура (60-80 градуса) за по-продължително време и с животински (наситени) мазнини. Аз лично нямам време и търпение да чакам, затова решавам проблема по следния начин: готвя с вода, почти без мазнина, и впоследствие добавям сурова мазнина (масло/зехтин/олио). По принцип продължителната термична обработка не е много полезна, но идва другия момент, че не можем да ядем всичко сурово (примерно месо). Няма пълно щастие, както се казва J Относно натрупването на мазнини в човешкия организъм – основно се дължи на приемането на въглехидрати,  в най-голяма степен на захароза и прости захари (разбирайте сладко). Полимерните въглехидрати (нишесте – хляб, ориз, картофи...) влияят в по-малка степен, тъй като монозахаридите, които ги изграждат се отделят по-бавно и по-продължително във времето. Захарта предизвиква нещо като „глюкозо-фруктозна експлозия”, когато тези два мономера са в излишък се използват за синтеза на висши мастни киселини. Същевременно глюкозата е основния източник на енергия за мозъка, така че не може и съвсем без нея.
   Белтъци. Няма да се спирам подробно на тях, може да се каже(грубо), че са основата на метаболизма – изграждат ензимите, компоненти на клетъчните мембрани, транспортират вещества,  имат опорна и градивна функция, като антитела взимат участие в имунния отговор... На практика на тях се дължи осъществяването и експресията на генетичната информация, записана в ДНК. Могат да се набавят от месо,  мляко и млечни продукти, риба, яйца, пчелни продукти (пчелно млечице и прашец), някои растения (соя и бобови растения). 
Заключение. В основата на доброто здраве е доброто и разнообразно хранене. Човек не трябва да се ограничава и лишава от нищо, но не трябва и да прекалява с количествата. Всеки човек е строго индивидуален, с различна активност и метаболизъм, затова всеки сам  трябва да намери своя баланс и да не изпада в крайности. Няма лошо да се яде сладко от време на време, но не и постоянно. Добре е редовно да се яде месо, но ако се прекалява в това отношение организма се претоварва и се налага да се поизчисти от протеините. Не съм противник или привърженик на дадена храна, противник съм на изпадането в крайности. Добре де, противник съм на изкуствената храна (като маргарина и подсладителите например). Темата е широка и със сигурност има още мноооооооого какво да се добави и говори и съм далеч от мисълта, че с тази статийка съм покрил всичките й аспекти. Исках да „поизчистя” образа на холестерола и животинските мазнини и да хвърля малко светлина върху тази тема, понеже съм забелязал, че голяма част от българите не внимават особено какво ядат и как се хранят. А дали съм успял вече е друга тема J И още веднъж искам да подчертая, че говоря за физиологично, хормонално и метаболитно здрави хора без патологични изменения в това отношение.


Няма коментари:

Публикуване на коментар