петък, 8 юни 2012 г.

Вълци - ловни навици

   Вълците се кооперират при лов, но не са така ефективни, както лъвиците; за разлика от лъвовете, вълците рядко остават в глутницата за повече от 2 години (освен алфа двойката), с оглед на това те имат по-малко време да се научат на колективен лов. За разлика от лъвските прайдове, необходимото количество храна на вълк намалява с намаляване числеността на глутницата.  Общо погледнато, единаците или брачните двойки имат по-голям успех в лова от големите глутници. Единаци са били наблюдавани да убиват едра плячка, като лосове и бизони, без чужда помощ. При лов вълците се опитват да прикрият приближаването си към плячката. С копитните стада се опитват да разбият стадото или да изолират едно-две животни от него. Ако ловуваното животно се отбранява ефективно, те или го игнорират, или го сплашват и подтикват да бяга. При преследване на по-дребна плячка ще се опитат да я хванат максимално бързо. С по-едра плячка ловът се удължава, нормално вълците се отказват да преследват след 1-2 км. Най-дългото записано преследване е 21 км, при което вълк преследва елен. Понякога един вълк разсейва стадото с присъствието си, действайки като примамка, докато останалите от глутницата атакуват стадото в гръб. Глутниците ловуват и със засади. Индийски вълци са наблюдавани да преследват стада от газели през долове и дерета, където други вълци лежат в изчакване в дупки, изкопани преди ловуването. Руските вълци организират засади при места за водопой, понякога използват едно и също място няколко пъти. И руските, и северно-американските вълци са наблюдавани да подгонват плячката към лед, пропасти, дерета, склонове и стръмни склонове, с цел да я забавят.

   Зрелите вълци избягват да атакуват голямата плячка фронтално, вместо това се фокусират върху страничните и задни части на животното. Убиват големи животни посредством хапане на големи парчета плът главно в перинеалната област (в близост до гениталиите и задните части), причинявайки голяма кръвозагуба. Подобни ухапвания могат да причинят разкъсвания с дължина 10-15см, като средно три подобни ухапвания  са достатъчни да повалят едър елен в оптимално здраве. При лов на лос, те предизвикват кървене до смърт чрез ухапвания по мекия му нос. Плячка със среден размер, като сърни и овце, северните вълци убиват чрез захапване на гърлото, няколко нервни пътеки и каротидната артерия, което причинява смъртта на жертвата за няколко секунди до минута. Южните вълци сграбчват животното за врата и го зашеметяват, разлюлявайки рязко главата му и удряйки я в земята. Когато плячката е уязвима и изоставена, вълците може да направят "излишно убийство" (когато даден хищник убие жертвата си без да има реална нужда от това; в някои случаи консумират част от плячката, скриват я като резерва, или просто я изоставят). Такива случаи са чести при домашните животни, но много редки в дива среда. "Излишните" убийства в дива среда се случват главно в късна зима или напролет, когато снегът е необичайно дълбок, което затруднява движението на плячката. Или през периода на правене на бърлога, когато са необходими постоянни доставки на месо за глутницата. Средната по-размери плячка е силно уязвима за тези излишни убийства, тъй като методът на убиването им със захапване на гърлото позволява на вълците бързо да убият едно животно и да нападнат друго. Също така се случва и когато възрастните учат малките да ловуват.
   Алфа-двойката главно монополизира храната, за да продължи да създава потомство. Когато храната е оскъдна, това се прави за сметка на останалите членове, особено на малките. Това е в ярък контраст с хранителното поведение на други членове на сем. Canidae, като азиатското диво куче, за които малките са приоритет. Алфа-двойката нормално се хранят първи, тъй като те работят най-много за улова, след това си почиват от дългия лов и оставят останалите да се хранят. След като алфа приключат с храненето, останалите разкъсват трупа на плячката и всеки пренася своята част на място, където да се храни на спокойствие.

Забележка: възможно е снимките да не са подходящи за малки деца!




Източник: Wikipedia

Няма коментари:

Публикуване на коментар