Северни вълци: по-едри, с големи черепи и мозъци и силни кучешки зъби, обитават Северна Америка, Европа и северна Азия.
Южни вълци: характерни за северна Африка, Арабския п-в и Южна Азия. Характеризират се с по-дребни размери, по-малки черепи и зъби, и къса и тънка козина, без ценния долен "пух". Възможно е да представляват реликтна популация на ранни вълци, тъй като много се доближават до фосилни европейски вълци. Темпът на промените в ДНК ги датират на около 800 000 г., докато американските и европейските са датирани отпреди приблизително 150 000 г. Освен това, за южните вълци е характерен накъсан остър лай, рядко вият, за разлика от северните си родственици.
Вълците от централна и източна Азия са с осреднени форми и размери, сравнено с южните и северните подвидове. Разликите в размерите на мозъка са силно забележими в различните популации. Вълците в Евразия имат най-голям мозък, Северноамериканските имат съвсем малко по-малки размери на мозъка, и най-малки са размерите на мозъка на южните вълци. Последните са 5-10% по-малки от тези на северните вълци.
Canis lupus lupus(евразийски вълк): нормално едър вид, 105 - 160 см. дължина, 40-80 кг като маса (лично мнение: според мен случаи над 50 кг са голяма рядкост); козината им варира от ръждиво-кафяво до светлосиво. Имат най-голямо разпространение сред всички подвидове на C. lupus, най-често е срещан в Европа и Азия - северна Европа, Скандинавия, Русия, Китай, Монголия, Хималаите, и др.
Canis lupus albus (тундров вълк): едър подвид, на дължина е приблизително 112-137см., тегло - 36-7 до 52 кг., козината е дълга и плътна, пухкава и мека, като цвят е много светла до сива, долната козина е оловно-сива, горна - червеникаво-сива.
Canis lupus arabs (арабски вълк): малък, пустинно адаптиран подвид, висок около 66 см, тежи средно 18 кг, сменя си козината, като през лятото е къса, а през зимата - по-дълга; обитава южен Израел, южен и западен Ирак, Оман, Йемен, Йордания, Саудитска Арабия, и вероятно части от п-в Синай.
Canis lupus arctos (арктически вълк): среден по размери, височина 64-79см., дължина 89-189 см, тегло средно между 35 и 45 кг, като са открити отделни екземпляри с маса 68 кг; обитава канадска Арктика, Аляска и северна Гренландия.
Canis lupus baileyi (мексикански вълк): сравнително малък подвид с маса средно 25-45 кг, 140-170 см дължина, 72-80 см височина при рамото; козината представлява смесица от сиво, черно, кафяво и ръждиво, с бяла основа; обитава северно Мексико, западен Тексас, южен Ню Мексико, и югоизточен и централен Аризона.
Canis lupus campestris (степен вълк): вълк със средни размери, с къса, груба и рядка козина; козината е светлосива отстрани и ръждива, кафеникаво-сива по гърба.Обитава северна Украйна, южен Казахстан, Кавказ.
Canis lupus chanco (тибетски вълк): сравнително дребен подвид, който рядко минава 45кг като маса, има светла, сиво-бяла козина, с добавка от кафеникави тонове по горната част на тялото. Обитава централна Азия, от Туркестан, Тян Шан през Тибет до Монголия, северен Китай, Шенсъ, Съчуан, Юнан, западните Хималаи в Кашмир от Читрал до Лахул; появява се също и на Корейския п-в.
Canis lupus crassodon (вълк от о-в Ванкувър): среден по размери, козината обикновено е сиво-бяла до чисто бяла; силно социален подвид, глутниците варират от 5 до 35 индивида. Местообитания: о-в Ванкувър, Британска Колумбия.
Canis lupus dingo (неопитомено домашно куче; динго): средна височина при раменете - 52-60см. и 117-124см дължина от носа до края на опашката; средното тегло е 13-20кг.; козината е пясъчна, до червеникаво-кафява, но може да включва жъл;то-кафяви оттенъци; по изключение може да е черна, светло-кафява, или бяла. Местообитания: Австралия, Тайланд, Нова Гвинеа, Индия, Индонезия.
Canis lupus familiaris (домашно куче): тенденцията е към 20% по-малък череп и 30% по-малък мозък, както и пропорционално по-малки зъби, сравнено с тези при другите подвидове; лапите при кучето са средно на половината на вълчите лапи като размер; селективното кръстосване, провеждано от хората от векове, довежда до появата на многобройни породи, вариращи коренно по размери, поведение, окраска на козината и пр. Разпространени са из целия свят.
Canis lupus hudsonicus (вълк от Хъдсън Бей): на дължина 90-150 см, височина около 70-90 см, 36-56 кг като маса, рядко 63кг. Козината им варира от светлосива до бяла, или с кремави оттенъци; козината им изсветлява през зимата. Обитава северен Манитоба и северозападните територии.
Canis lupus irremotus (вълк от Северните скалисти планини): достигат 32-60 кг., имат светла козина, бялото преобладава над тъмните окраски.
Canis lupus labradorius (лабрадорски вълк): тежи около 30кг, което е близо до средното за повечето вълци; козината му е бледо сива, с преобладаващо бяло, като може да бъде и "тъмно гризли сиво". Среща се в Лабрадор и северен Квебек.
Canis lupus ligoni: видимо по-дребен от другия аляски подвид, тежи средно 14-23кг., дължина 90-100см. и 60см. височина при раменете; козината е предимно тъмно-сива, с вариращи петна от по-светли сенки; индивиди от различните острови имат склонност към различни цветови фази: от напълно черно, през комбинации от черно и бяло, до много по-светъл канелен цвят. Обитава архипелага Александър.
Canis lupus lycaon (източно-американски вълк): по-дребен от Canis lupus lupus; има блед сиво-кафеникав кожух; гърбът и страните са покрити с черна дълга козина, зад ушите има червеникава козина; предполага се, че е възможно тези черти да са наследство от червения вълк; C. l. lycaon са също така по-слаби от сивите вълци, изглеждащи койотоподобно, което се дължи на чифтосване между вълци и койоти; сивите вълци нормално ще атакуват, убият или прогонят койот от териториите си, но проучвания от Jon и Mary Theberge предполагат, че мъжки вълци от Алгонкуин (Algonquin) приемат и се чифтосват с женски койоти; Jon Theberge допуска, че тъй като койотите са по-дребни от вълците, женските вълци трудно биха приели по-дребен от тях мъжки. Разпространение: главно в провинциален парк Algonquin, Онтарио, също и в съседни части от Квебек; възможно е да бъде засечен и в Минесота и Манитоба.
Canis lupus manningi (вълк от о-в Бафин): предполага се, че е най-дребния от арктическите подвидове, светлосива, често изцяло бяла козина; предполага се, че от него произлиза гренландския вълк, посредством миграция на част от популацията му на о-в Гренландия; разпространен е на о-в Бафин и околните о-ви.
Canis lupus nubilus (buffalo wolf - бизонов вълк): един от най-разпространените подвидове в САЩ; обитава западния район на Големите езера в САЩ и Канада; средно 120-170см. дължина, тегло 27-50кг, козината му е сива, черна, може да има червеникави оттенъци. Разпространение: Минесота, Мичиган и Уисконсин, единични представители са забелязани в Дакота, най-южно е забелязван в Небраска.
Canis lupus occidentalis (вълк от долината Маккензи): познат още като канадски дървесен вълк, вероятно най-едрия подвид в Северна Америка; височина 81-95см. при рамото, маса 45-65кг, рекордът по отношение на масата е записан в Аляска през 1939г. - 78.75 кг (175 паунда). Силно издръжливи животни, могат да изминат до 115км. за ден. Имат силно развит врат, което е жизнено важно при лова на едра плячка. Обитават западна Канада, Аляска, и са били интродуцирани в Национален парк Йелоустоун, и централен Айдахо. Подвида се е разпространил и във Вашингтон, Орегон, Юта, и вероятно и в други щати.
Canis lupus orion (гренландски вълк): малки до средни размери, счита се, че е мигрирал от Канада пресичайки замръзналото море. Главен проблем при класификацията на вида е, че популацията е много малка и е трудно да бъдат открити и наблюдавани.
Canis lupus pallipes (ирански/индийски вълк): малък подвид с козина, по-къса от тази при северните вълци, и с малко до никаква долна козина; цветът на козината варира от сивкаво-червен до червеникаво-бял с черни петна. Долните части и краката са повече или по-малко бели. Обитава западна Индия, Израел, Иран, Турция, и части от Саудитска Арабия.
Canis lupus pambasileus (Юконски вълк): едър подвид, 45-54кг. средно тегло; тъмна козина, преобладава черно-сивия цвят с ръждиви оттенъци. Разпространение - Аляска и Юкон.
Canis lupus rufus (червен вълк): има кафеникав или канелен кожух, със сиви и черни сенки по гърба и опашката; като размер е по средата между койотите и другите северноамерикански вълци. Обитава североизточна Каролина.
Canis lupus tundrarum (аляски тундров вълк): един от едрите видове, 100-150см. дължина без опашката; височина при раменете - 56-80см.; достига до 80кг., като женските са по-дребни от мъжките. Обитава Аляска.
Източник: Wikipedia
Няма коментари:
Публикуване на коментар