сряда, 23 октомври 2013 г.

Panthera tigris - еволюция и подвидове

   Еволюция на вида.
   Най-старите останки от тигроподобна котка са на Panthera palaeosinensis, намерени в Китай и на о-в Джава. Датирани са на около 2 млн. г. , в началото на Плейстоцен, и са били по-малки от съвременните тигри. Най-ранните фосили на истински тигри са намерени на о-в Джава, на възраст 1.6-1.8 млн. г. Останки от ранния и среден Плейстоцен са открити в Китай и на о-в Суматра. Подвид, наречен Тринилски тигър (Panthera tigris trinilensis) живял преди 1.2 млн. г. и е познат от фосили, намерени около Тринил, о-в Джава.

   Първоначално тигрите достигат Индия и северна Азия в късния Плейстоцен, стигайки на изток до Берингия (без да преминават на американския континент, обаче), Япония и Сахалин. Японските фосили показват, че местните тигри са по-малки от тези на континента. Това вероятно се дължи на явлението, при което размерът на тялото корелира с пространството, в което живее вида, или на наличието на плячка. До Холоцен тигри са обитавали също Борнео и о-в Палауан във Филипинския архипелаг.
   Подвидове.
   Известни са 9 подвида на тигъра, като 3 от тях са изчезнали вече. Териториите, обитавани от тях в миналото, включващи Бангладеш, Афганистан, Иран, Сибир, Индия, Китай и югоизточна Азия (вкл. индонезийските острови) са силно намалени в днешно време.
      Бенгалски тигър (Panthera tigris tigris)
      Известен още като индийски тигър, живее в Индия, Бутан, Непал и Бангладеш. Най-често срещаният подвид, с популация, наброяваща под 2500 възрастни индивида. През 2011 популацията им е наброявала 1520-1909 в Индия, 440 в Бангладеш, 155 в Непал и 75 в Бутан. Обитава алувиални тревни съобщества, субтропически и тропически гори, т.нар. "протрити гори" (scrub forests), влажни и сухи широколистни гори и мангрови гори. Мъжките бенгалски тигри са с дължина, включително опашката, 270-310 см, докато женските са в диапазон 240-265 см. Мъжките тежат нормално 180-260 кг , а женските - 100 до 160 кг. Счита се, че в северна Индия и Непал тигрите са със средно по-големи размери, като мъжките често достигат 235 кг. 
Бенгалски тигър
       Индокитайски тигър (Panthera tigris corbetti)
       Наричан още "тигър на Корбет", обитава Камбоджа, Китай, Лаос, Бурма, Тайланд и Виетнам. Подвидът е малко по-дребен от бенгалският тигър, достигайки средно 150-195кг при мъжките, женските варират между 100 и 130 кг. Техни предпочитани местообитания са горите в планински и хълмисти региони. Счита се, че са останали около 350 индивида, които са застрашени от бракониерство, избиване на естествената им плячка и унищожаването на естествените им местообитания. 
Индокитайски тигър
        Малайски тигър (P. t. jacksoni)
        Счита се за отделен подвид от 2004-та насам, обитава изключително Малайския полуостров. Популацията им в диво състояние наброява около 500 индивида. Това е най-малкият от континенталните подвидове, мъжките са със средно тегло 120 кг, женските - около 100кг.
Малайски тигър
         Суматрански тигър (P. t. sumatrae
         Това е практически най-дребният подвид, среща се на о-в Суматра. Мъжките са с тегло 100-140 кг, женските са в границите 75-110кг. Тези им размери са еволюционно приспособление към гъстите гори и сравнително по-дребната плячка на острова, която трудно би изхранвала по-едри хищници. Популацията им наброява между 400 и 500 екземпляра, срещани най-вече в националните паркове. Генетични изследвания показват, че този подвид има някои уникални генетични маркери и показва най-голям потенциал за формиране на нов вид. Стига да не изчезне поради бракониерство и унищожаване на местообитанията му.
Суматрански тигър
           Сибирски тигър (P. t. altaica)
           Познат още като амурски тигър, обитава далечните източни краища на Сибир - Приморски Край и Карабовски Край, Русия. Счита се за един от най-едрите представители на семейство Felidae (котки), женските са дълги средно 160-180 см, мъжките варират между 190 и 230 см, плюс опашка от 60 до 110см. Възрастните мъжки обикновено тежат между 180 и 300 кг (средно 227 кг), а женските от 100 до 167 кг. Най-тежкият записан сибирски тигър тежал 384кг, но има съмнения относно достоверността на този запис. През 2005а е имало популация от 331-393 сибирски тигъра, 250 които полово зрели възрастни. Козината им е гъста, с по-бледо златисто оцветяване и само няколко тъмни ивици.
Сибирски тигър
           Южнокитайски тигър (P. t. amoyensis)
           Това е най-застрашеният от изчезване подвид, като е едно от 10-те най-застрашени животни в света. Дължината му варира между 2.2 и 2.6 м, мъжките тежат от 127 до 177 кг, докато женските са между 100 и 118кг. Всичките 59 индивида в днешно време са в плен по зоопаркове и градини, като в диво състояние не е засичан от няколко десетилетия и е много възможно тези 59 екземпляра да са единствените останали. Те са потомци на само 6 животни, т.е. генетичното разнообразие, необходимо за поддържането на даден подвид е по-скоро недостатъчно и вероятността за генетични израждания е твърде висока.
Южнокитайски тигър
източник: wikipedia

Няма коментари:

Публикуване на коментар