Най-вероятният предшественик на Canis lupus е Canis lepophagus, малък, тесночерепен северно-американски представител на сем. Canidae, живял през Миоцена. Възможно е същия вид да е родоначалник и на койотите. Някои по-големи и по-широки фосилни черепи на C. lepophagus, намерени в северен Тексас, може би представят наследствената линия, от която произхождат същинските вълци. Първите същински вълци се появяват през ранния плейстоцен. Сред тях е Canis priscolatrans, дребен вид, много наподобяващ червения вълк, който колонизирал Евразия през Беринговия мост. Новите евразийски C. priscolatrans еволюирали в Canis etruscus, след това в Canis mosbachensis.
Този примитивен вид най-много се доближава до съвременните южни вълчи популации на Арабския п-в и южна Азия, които са населявали и Европа през Кватернерното заледяване преди 500 000г. приблизително. C. mosbachensis еволюирал към C. lupus и реколонизирал Северна Америка през среден и късен Плейстоцен. Там властвали големи канидни видове, наречени Canis dirus, но изчезнали преди 8000 години, след като едрата плячка, от която зависели, била унищожена. Съревнованието с новодошлите сиви вълци за по-дребната и бърза плячка вероятно се оказва неуспешно за C. dirus и това е най-вероятната причина за изчезването им. С изчезването на големите вълци, сивите вълци остават най-големия и едър каниден вид.
Реколонизацията на Северна Америка се състояла на няколко вълни, като най-отличителните популации се появили в периферните райони. Тези популации ( Canis lupus arctos на арктическите острови, C. l. lycaon в източните гори, C. l. baileyi далече на юг, и C.l. rufus в континенталния край, противоположен на точката на инвазия) вероятно представляват оцелели от ранни миграции от Евразия. C. l. baileyi, C. l. rufus и C. l. lycaon показват някои примитивни характерни черти, както и систематичен афинитет един към друг. Фосилни останки от късния Плейстоцен на големи вълци, подобни на C. l. arctos и C. l. albus, появили се в крайбрежията на южна Калифорния, показват, че големите северноамерикански подвидове на сивите вълци са били веднъж вече широкоразпространени, и вероятно са били изтласкани на юг заради заледяването. Фосили на по-дребни вълци, подобни на C. .l. baileyi, са били намерени в район, обхващащ Канзас и и южна Калифорния. Това сочи за популационен поток през късния Плейстоцен, през който по-големи и едри арктически форми мигрирали силно на юг, където заварили по-малки, адаптирани към топлия климат вълци.
Изчезналият в днешно време японски вълк е наследник на големия сибирски вълк, колонизирал корейския п-в и Япония, преди да се отдели от континента (Азия), преди около 20 000г. през Плейстоцен. През Холоцен протока Тсугару се разширил и изолирал о-в Хоншу от о-в Хокайдо, което предизвиква климатични промени. Те, от своя страна, водят до изчезването на повечето голямотелесни копитни животни от архипелага. Японските вълци претърпяват процеса на островно джуджевидство (island dwarfism) преди 7 000 - 13 000 години, в резултат на този климатичен и екологичен натиск. C. l. hattai (типичен за о-в Хокайдо) е забележимо по-голям от южния си "братовчед" C. l. hodophilax, тъй като обитава по-високи участъци с по-едра плячка, като в същото време продължава генетичния обмен между C. l. hattai и вълци от Сибир.
Източник: Wikipedia
ОтговорИзтриване