сряда, 6 юни 2012 г.

Холестерол - източници, видове, функции

   В тази публикация ще наблегна на базова информация за това вещество, с идеята да стане ясно защо е необходимо на организма, както и да се противопоставя на модерното от доста време негативно отношение към холестерола.

   Източници.
   Животинските мазнини са комплексна смес от триглицериди, с добавка от по-малки количества фосфолипиди и холестерол. Последствие от това е, че всички храни, съдържащи животински мазнини, съдържат холестерол в различна степен. Главните източници на холестерол включват сирене, яйчни жълтъци, говеждо, свинско месо, птиче месо, риба, скариди. Човешкото мляко също съдържа значителни количества холестерол.
   Сред растенията почти няма значими източници. Лененото масло и фъстъците съдържат холестероло-подобни съставки, наречени фитостероли, за които се счита, че може да конкурират холестерола при абсорбцията му в червата. Фитостеролите могат да бъдат доставени на организма и посредством т.нар. "функционални храни" или "нутрасютикълс" (точният превод ми бяга, грубо казано - комбинация от храна и медикамент, чиято цел е превенция и третиране на заболявания), които имат доказана ефективност при намаляване нивата на LDL-холестерола.
   Човешкият организъм е в състояние да синтезира самостоятелно до 80% от необходимия му холестерол. Средният синтез на холестерол е 10мг на килограм телесно тегло за ден.
    Видове.
    За да бъде придадена разтворима форма на холестерола за транспортиране чрез кръвта, липопротеините имат насочващи към клетката сигнали. Тези сигнали насочват липидите, носени от липопротеините, където са необходими. По тази причина в кръвта се срещат няколко типа липопротеини, наречени според нарастването на плътността им: хиломикрони, липопротеини с много ниска плътност (VLDL - very low density lipoprotein), липопротеини с междинна плътност (IDL - intermediate-density lipoprotein), с ниска плътност (LDL - low-density lipoprotein), и с висока плътност (HDL - high-density lipoprotein). Протеините са с по-висока плътност от липидите, следователно колкото повече протеин и по-малко липид има в един липопротеин, толкова по-висока е плътността му. И обратното, ако липида се увеличава количествено за сметка на протеина, плътността на липопротеина намалява.
   Свързването на холестерола с протеин в липопротеинов комплекс става в черния дроб. Там се формира LDL-C (с ниска плътност и много холестерол, респективно, по тази причина LDL е известен и като "лош холестерол"), който разнася холестерола до всички клетки и тъкани на организма.
   При някои обменни нарушения холестеролът от LDL-C не може да се усвои от клетките или се освобождава от липопротеидния комплекс твърде рано. Тогава холестеролът се отлага по стените на кръвоносните съдове, където образува известните атеросклеротични плаки. В началните стадии тези натрупвания са обратими. В кръвта има специална белтъчна защитна система, която свързва натрупания по стените на кръвоносните съдове холестерол в липопротеиди с висока плътност (HDL-C). HDL-C отнася холестерола обратно в черния дроб. HDL-C е известен като "добър холестерол". HDL-C се образува само при излишно високи нива на свободен холестерол в кръвта или по стените на кръвоносните съдове.
   Обикновено съотношението между LDL-C и HDL-C е грубо 4:1. Общия холестерол е желателно да бъде около 5.2 mmol/l, между 5.2 и 6.5 mmol/l все още е безопасно, но индикира потенциал за бъдещи проблеми. Над 6.5 се счита за болестно състояние.
   Функции.
   Холестеролът е необходим за изграждане и поддръжка на клетъчните мембрани. Те регулират флуидността на мембраната в диапазона на физиологичните температури. Хидроксилната група на холестерола взаимодейства с полярните групи от главата на мембранните фосфолипиди и сфинголипиди, докато обемистите стероидни и въглеводородни вериги остават вградени в мембраната, по дължина на веригите на не-полярните мастни киселини на другите липиди. Поради взаимодействието му с фосфолипидните мастни киселини, холестеролът повишава мембранната сгъстеност. В тази си структурна роля холестеролът намалява пропускливостта на мембраната спрямо неутрални разтворени вещества, протони (позитивни водородни йони) и натриеви йони.
   Вътре в мембраната изпълнява транспортна функция, функция на клетъчна сигнализация и нервна проводимост. Холестеролът е основен за функционирането на кавеолите (вид вътреклетъчни мембранни вгъвания), клатриновите ями (мембранни ями, покрити с белтъка клатрин), респективно и за кавеолно- и клатриново-зависимата ендоцитоза. По отношение на клетъчното сигнализиране, холестеролът спомага при формирането на липидните плотове в клетъчната мембрана. Липидните плотове пренасят рецепторни протеини в непосредствена близост до висока концентрация на следващите сигналопренасящи молекули. В много неврони миелиновата обвивка, богата на холестерол и получена от клетки на Шван, предоставя добра изолация за по-ефективно провеждане на нервните импулси.
   Вътре в клетката холестерола е прекурсор на няколко биохимични пътя. В черния дроб се трансформира в жлъчен секрет, който се съхранява в жлъчния мехур. Жлъчният секрет съдържа жлъчни соли, които разтварят мазнините в храносмилателния тракт и подпомага чревната абсорбция на мастни молекули, както и на мастно-разтворимите витамини: А, Д, Е и К. Холестеролът е важен прекурсор за синтеза на витамин Д и стероидни хормони, в това число хормоните на надбъбречните жлези кортизол и алдостерон, половите хормони прогестерон, естрогени, тестостерон и техни производни.
   Според някои изследвания може да действа като антиоксидант.
Източник: Wikipedia

Няма коментари:

Публикуване на коментар