сряда, 30 май 2012 г.

Вълци - териториално поведение

   Вълците са силно териториални животни и нормално контролират територии, доста по-големи от реално необходимите им за оцеляване, което се прави за да се осигури стабилен приток на плячка. Размерът на територията им зависи от количествата налична плячка: при повече ресурс територията на глутницата е по-малка. Глутниците се движат постоянно в търсене на плячка, покривайки грубо 9% от териториите си (средно 25 км/ден, или 15 мили/ден). Ядрото на обитаваната територия е около 35 кв.км., в което прекарват 50% от времето си. Гъстотата на плячката нормално е доста по-голяма в периферията и околностите на територията на глутницата. Въпреки това, вълците обикновено избягват лов по периферията на "владенията" си, освен в крайни случаи, породени от тежки сблъсъци със съседни глутници. Размерът на териториите може да се увеличи, когато малките достигнат 6-месечна възраст, като на тази възраст достигат хранителните потребности на възрастните. Най-малката записана територия е била притежание на 6 вълка в североизточен Минесота, простирала се е на 33 кв.км. Най-голямата - на 10 животни в Аляска, обхващаща 6272 кв.км. На някои места вълците може да сменят териториите си, следвайки миграцията на плячката си.

   Животните защитават териториите си посредством маркиране с миризма, директни атаки и вой. "Миризливото" маркиране оповестява границите на територията и включва уриниране, дефекация и чесане в земята. "Миризливите" маркери се оставят приблизително през 240 метра в територията на глутницата, обикновено покрай често използвани пътеки и свързвания. Такива маркери издържат до 2-3 седмици, и типично се поставят около скали, скални блокове, дървета или останки от големи животни. Когато воя и маркерите не успеят да спрат глутницата-натрапник, схватката и боевете са неизбежни. Териториалните битки са сред основните причини за смъртността сред вълците. Проучване в Минесота и Национален парк и резерват Денали показва, че 14-65% от смъртните случаи сред вълците се дължат на други вълци. Фактически, 91% от смъртните случаи стават в рамките на 3.2 км от границите между съседни територии. Тъй като последствията от преминаване на границите могат да бъдат фатални, се счита, че такива набези се дължат на отчаяние или умишлена агресивност.

Източник: Wikipedia


Няма коментари:

Публикуване на коментар