петък, 19 октомври 2012 г.

Доместициране на вълка и произход на домашните кучета

     Доместицирането на сивия вълк от човека, което довежда до появата на кучето, започва преди няколко десетки хиляди години. Генетичните и археологически доказателства показват, че хората са доместицирали вълците едновременно на повече от едно места, като съвременното родословие на Canis lupus familiaris започва преди около 15 000 г.

     Доместицираните вълци осигурили на ранните хора кучета-пазачи, източник на храна, кожа, и товарни животни. Процесът продължава и в днешно време посредством изкуствена селекция и кръстосване между породите за създаване на нови породи кучета.
     Родословие. 
     Най-ранните фосилни хищници, които със сигурност могат да бъдат свързани с канидите (вълци, лисици и кучета), са еоценските Миациди отпреди 56-38 млн.г. От миацидите еволюирали котко-подобните (Feloidea) и куче-подобните (Canoidea) хищни бозайници. Каноидната линия довела от Mesocyon (с размерите на койот) през Олигоценския период (преди  38-24млн.г.) до появата на лисицо-подобен Leptocyon и вълко-подобен Tomarctus, които населявали Северна Америка до преди 10 млн.г.
     Canis lepophagus - малък, тесночерепен, северноамерикански канид, води до появата на първите същински вълци преди около 2 млн.г. (към края на Плиоцен и началото на  Плейстоцен), като C. priscolatrans, който еволюира в C. etruscus, последван от C. mosbachensis и като краен резултат от тази еволюционна линия в днешно време наблюдаваме C. lupus. Т.е. сив вълк, пряк предшественик на домашното куче.
      Доместициране.
     Как точно се е случило доместицирането на сивия вълк не е напълно ясно, но има няколко теории за това.
     Осиновени малки вълчета.
     Изследванията показват, че вълчета, взети в ранна възраст и отгледани сред хората, са лесно опитомявани и социализирани. При поне едно изследване е демонстрирано, че възрастни вълци също могат да бъдат социализирани успешно. Все пак, според повечето изследвания ако малките преминат възраст от 21 дни, процесът по социализирането им става много времеемък и с по-редки успехи.
     Много учени вярват, че хората в миналото "осиновявали" малки вълчета и ги отглеждали заедно със своите деца. При достигане на полова зрелост тези "осиновени" животни започнали да се кръстосват помежду си и така са се появили първите вълкоподобни питомни домашни животни, които с течение на времето и поколенията се превърнали в кучета.
     Самодоместициране /заради източник на храна/
     Според тази теория ранните вълци вероятно са били привлечени от хранителните остатъци покрай човешките лагери. Др. Реймънд Копингър (Raymond Coppinger) от Колежа в Хемпшир (Hampshire College) счита, че тези вълци, които са били успешни във взаимодействието с хората , биха предали това си качество на поколението си, евентуално създавайки вълци с повишена вероятност за доместициране. "Най-социалните и най-малко страхуващите се" вълци са били тези, които са се задържали покрай човешките селища и лагери, създавайки постепенно съвременното домашно куче.
     Копингър счита, че поведенческа характеристика, наречена "дистанция на полета", е била решаваща за превръщането на дивия вълк в предците на съвременните кучета. Тази характеристика представлява минималното разстояние, на което диво животно би допуснало да се приближи човек (или всичко, възприемано като опасност), преди да избяга. Животни с по-къса "дистанция на полета" дори биха се хранили с хора в близост. Това поведение вероятно е било предавано на следващите поколения и усилвано, благодарение на което се появяват животни с голям толеранс спрямо хората.
     Хипотетично, вълчите популации се разделили на две групи - ориентираните към човешките селища "боклучари" и глутниците на ловците. Следващата фаза не е дефинирана, но селекцията от страна на хората най-вероятно е задълбочила дивергенцията (раздалечаването) на двете популации и оформянето на подвида C.l. familiaris.

Съпоставка между кучешки и вълчи следи

     Археологически данни
     Археолозите датират най-ранното известно опитомяване на 30 000г. пр.н.е. Други доказателства сочат, че първите кучета са се появили в югоизточна Азия.
     Поради трудността на установяването на структурни различия в костите, особено ценена е идентификацията на домашните кучета посредством културни доказателства. Вероятно най-ранното ясно доказателство за тази доместикация е първото куче, намерено погребано заедно с човек преди 12 000г. в Палестина, също и погребален комплекс в Германия, наречен Бон-Оберкасел (Bonn-Oberkassel) със съвместни човешки и кучешки погребения, датирани отпреди 14 000г.
     През 2008г. е проведено повторно изследване на кости, открити през 19-и век в пещерата Гойе (Goyet cave) в Белгия, показва останките на 31 700г., голямо и силно животно, което се е хранило със северни елени, волове и коне. Това куче е част от Ауригнацианската култура, на която принадлежи изкуството от пещерата Chauvet.
     През 2010г. са открити останки от домашно куче, датирани на 33 000г., в планината Алтай, южен Сибир. През 2011 е открит скелет на 26 до 27 000г. в Чехия. Било е погребано с кокал от мамут в устата си, вероятно с ритуална цел, да съпровожда кучето в задгробния живот.

Източник: Wikipedia

Няма коментари:

Публикуване на коментар