Доместицираните вълци осигурили на ранните хора кучета-пазачи, източник на храна, кожа, и товарни животни. Процесът продължава и в днешно време посредством изкуствена селекция и кръстосване между породите за създаване на нови породи кучета.
Родословие.
Най-ранните фосилни хищници, които със сигурност могат да бъдат свързани с канидите (вълци, лисици и кучета), са еоценските Миациди отпреди 56-38 млн.г. От миацидите еволюирали котко-подобните (Feloidea) и куче-подобните (Canoidea) хищни бозайници. Каноидната линия довела от Mesocyon (с размерите на койот) през Олигоценския период (преди 38-24млн.г.) до появата на лисицо-подобен Leptocyon и вълко-подобен Tomarctus, които населявали Северна Америка до преди 10 млн.г.
Canis lepophagus - малък, тесночерепен, северноамерикански канид, води до появата на първите същински вълци преди около 2 млн.г. (към края на Плиоцен и началото на Плейстоцен), като C. priscolatrans, който еволюира в C. etruscus, последван от C. mosbachensis и като краен резултат от тази еволюционна линия в днешно време наблюдаваме C. lupus. Т.е. сив вълк, пряк предшественик на домашното куче.
Доместициране.
Как точно се е случило доместицирането на сивия вълк не е напълно ясно, но има няколко теории за това.
Осиновени малки вълчета.
Изследванията показват, че вълчета, взети в ранна възраст и отгледани сред хората, са лесно опитомявани и социализирани. При поне едно изследване е демонстрирано, че възрастни вълци също могат да бъдат социализирани успешно. Все пак, според повечето изследвания ако малките преминат възраст от 21 дни, процесът по социализирането им става много времеемък и с по-редки успехи.
Много учени вярват, че хората в миналото "осиновявали" малки вълчета и ги отглеждали заедно със своите деца. При достигане на полова зрелост тези "осиновени" животни започнали да се кръстосват помежду си и така са се появили първите вълкоподобни питомни домашни животни, които с течение на времето и поколенията се превърнали в кучета.
Самодоместициране /заради източник на храна/
Според тази теория ранните вълци вероятно са били привлечени от хранителните остатъци покрай човешките лагери. Др. Реймънд Копингър (Raymond Coppinger) от Колежа в Хемпшир (Hampshire College) счита, че тези вълци, които са били успешни във взаимодействието с хората , биха предали това си качество на поколението си, евентуално създавайки вълци с повишена вероятност за доместициране. "Най-социалните и най-малко страхуващите се" вълци са били тези, които са се задържали покрай човешките селища и лагери, създавайки постепенно съвременното домашно куче.
Копингър счита, че поведенческа характеристика, наречена "дистанция на полета", е била решаваща за превръщането на дивия вълк в предците на съвременните кучета. Тази характеристика представлява минималното разстояние, на което диво животно би допуснало да се приближи човек (или всичко, възприемано като опасност), преди да избяга. Животни с по-къса "дистанция на полета" дори биха се хранили с хора в близост. Това поведение вероятно е било предавано на следващите поколения и усилвано, благодарение на което се появяват животни с голям толеранс спрямо хората.
Хипотетично, вълчите популации се разделили на две групи - ориентираните към човешките селища "боклучари" и глутниците на ловците. Следващата фаза не е дефинирана, но селекцията от страна на хората най-вероятно е задълбочила дивергенцията (раздалечаването) на двете популации и оформянето на подвида C.l. familiaris.
 |
| Съпоставка между кучешки и вълчи следи |
Археологически данни
Археолозите датират най-ранното известно опитомяване на 30 000г. пр.н.е. Други доказателства сочат, че първите кучета са се появили в югоизточна Азия.
Поради трудността на установяването на структурни различия в костите, особено ценена е идентификацията на домашните кучета посредством културни доказателства. Вероятно най-ранното ясно доказателство за тази доместикация е първото куче, намерено погребано заедно с човек преди 12 000г. в Палестина, също и погребален комплекс в Германия, наречен Бон-Оберкасел (Bonn-Oberkassel) със съвместни човешки и кучешки погребения, датирани отпреди 14 000г.
През 2008г. е проведено повторно изследване на кости, открити през 19-и век в пещерата Гойе (Goyet cave) в Белгия, показва останките на 31 700г., голямо и силно животно, което се е хранило със северни елени, волове и коне. Това куче е част от Ауригнацианската култура, на която принадлежи изкуството от пещерата Chauvet.
През 2010г. са открити останки от домашно куче, датирани на 33 000г., в планината Алтай, южен Сибир. През 2011 е открит скелет на 26 до 27 000г. в Чехия. Било е погребано с кокал от мамут в устата си, вероятно с ритуална цел, да съпровожда кучето в задгробния живот.
Източник: Wikipedia
Няма коментари:
Публикуване на коментар